-Прибирате ли се ?-попита вуйчо му,
с който се разминахме в коридора.
-Да.-отвърна племеника му, като обви ръката си около талията ми.
-Довиждане Сюзън, надявам се да се видим отново.Беше ми приятно да си говорим дори и за кратко.
-Довиждане господин Рей.
-Моля те, наричай ме просто Рей.
-Ще тръгваме.-прокашля се Леон и ме побутна напред към ансансьора.-Пак му се усмихна.-каза, когато вратите се затвориха.
-Просто се държах любезно, защо винаги бъркаш намеренията ми ?
-Ти си женена жена, ще бъдеш малко по-сериозна и няма да раздаваш усмивки на всеки срещнат.Не искам да петниш името ми.
Все едно вече не бе опетнено.Убил е годеницата си.Може някой ден и аз да последвам съдбата и.Този няма никакви задръжки, психопат.
-Защо млъкна ?-попита
-Има ли какво да кажа ?
-Не знам, откакто се обадих на Ева се държиш странно.
-Относно това, мисля да остана у Аника тази вечер.-продумах
-Не, няма да оставаш у Аника.
-Не ми е комфортно да спя в съседната стая, докато се чукаш с приятелката ти.Миналият път не мигнах, моля те постави се на мое място.-въздъхнах и побързах да се прошмугна през полуотворените врати на ансансьора.
Навън вече се смрачаваше, а нямаше къде да остана за вечерта.
Студена пот бликна по челото ми и усетих как нещо се надигна от корема към гърлото ми, щях да повърна.
-Нека те закарам до Аника.-успя да ме настигне.
-Ще си взема такси.
-Не изглеждаш добре, цялата трепереш.Да не си настинала ?
-Добре съм.-отвърнах и в същото време телефона ми звънна.
-Ало ?
-Търсила си ме.-беше Деймън и чувайки гласът му се зарадвах.
-Може ли да остана при теб тази вечер ?
-Защо, какво е станало ?
-Нищо, просто така.
-Къде си ?
-Навън.
-Ще дойда те взема.
-Не, недей..-почти извиках и погледнах към съпруга си.-Леон ще ме остави пред вас.
