Докато пътувахме някой му се обади и му изкочи спешна работа.Точно и заради това се наложи да ме остави пред библиотеката.Зарадвах се, поради факта, че няма да се налага да прекарам време с него.Минах през огромните порти и поздравих Лесли, която подреждаше секцията с фантастика.
-Как върви ?-попитах
-Добре, посетителите нарастват с всеки изминал ден.
-Това е страхотно.-усмихнах се
-Ще ми помогнеш ли с тези ?-попита, посочвайки към кашона с надпис
"романтика".
Кимнах и вдигнах малкия кашон.
Насочих се към секцията, на която трябваше да разпределя книгите и
докато ги подреждах по азбучен ред
една от тях с по-особена корица ме изкуши да я разгърна.Изглеждаше интересна, мислех като приключа да и хвърля едно око, но май нямаше да успея да дочакам дотогава.
Захапах устни и отворих на първа глава.Седнах на земята и подпрях гърба си на дървения рафт зад мен.
Неусетно изминал час, в който така се бях вглабила надълбоко в сюжета, че не разбрах как Деймън се у телепортирал пред мен.
-Здравей.-поздрави с усмивка и седна до мен, подавайки ми тъмно червена разцъфнала роза.
-Здравей.-отвърнах, вземайки я от ръката му.
Вдигнах я към ноздрите си, за да я помириша.Няколко от цветчетата и се откъснаха и паднаха в скута ми.
-Не дойде в бара и предположих, че си тук.-сподели и преметна ръката си над раменете ми.
Придърпа ме по-близо към себе си, така че главата ми да легне върху гръдта му.Опияняващият аромат на парфюма му, смесен с одеколона му нахлу дълбоко през ноздрите ми.
Вдигнах поглед за кратко към уморените на очи и ми се стори замислен.
-Какво има ?-попитах, а в отговор получих тежка въздишка.
-Баща ми..-направи кратка пауза преди да продължи-Иска да ме изпрати да следвам строително инженерство, но мен тази работа не ме влече.Искам да се занимавам с музика, да пиша песни и да се наслаждавам на живота.
-Не ме разбирай погрешно, но ако искаш да му се опълчиш трябва да си намериш постоянна работа с добро заплащане и хубаво жилище.
Не можеш да живее вечно при приятелят си.
-Права си, пеенето в бара няма да покрие дори и половината ми разходи.Трябва да започна да мисля мащабно.
