Сутринта Леон ме събуди да се оправям.Снощи заспах късно и се нуждаех от
-Лекарят ни чака, хайде.-пръстите му ме потупаха по рамото.
Изправих се и разтрих очи.
-Оправяй се, след малко тръгваме.-каза, като се изправи от леглото.
-Не мисля, че има нужда да ходим в болницата.
-Отиваме заради теб, все пак изяде по-голямо количество.
-Повърнах го.-припомних му.-Нищо ми няма, чувствам се супер.
-До десет минути да си готова.-пренебрегна казаното от мен и излезе от стаята.
Преведох се във вид и погледнах в огледалото пред мен.Зрението ми се разфокусира и в главата ми плувна статията от снощи.Отново тази пронизваща болка в стомаха. Караше кожата ми да настръхне от ужас.Ами ако реши да ме убие и след това да ме изхвърли в реката, както направи и с нея ?
-Готова ли си ?-внезапното му нахлуване в стаята ме накара да подскоча.
Кимнах енергично и се светлинна скорост се изтрелях от стаята.
Излязохме от къщата и се спрях до колата, изчаквайки го да отвори.
Качих се отзад и на лицето му се изписа объркване.
-Добре ли си ?- попита, когато потеглихме.
Кимнах в отговор, но той не се задоволи с това.
-Пребледняла си.-отбеляза
Запазих мълчание и се обърнах към прозореца.Извадих телефона от чантичката си и видях, че имам няколко съобщение от брат ми.
》Nelson
" Да се видим след малко в бара,
трябва да обсъдим нещо важно. "
Хврълих бърз поглед на Леон и защраках по клавиатурата.
" Добре. "
Минахме прегледа и ни предписаха хапчета за седмица.След като излязохме от болницата минахме през аптеката и сега се връщахме в колата.Отвори ми вратата и този път седнах отпред до него.
-Може ли да ме оставиш пред библиотеката ?- попитах и се заиграх с пръстите си.
-Не може.
-Защо да не може ?
-Защото знам, че ме лъжеш.Ще ходиш да се виждаш с онзи помиар.
-Ще се виждам с брат ми.
-Не ти вярвам.
-Казвам ти самата истина.
