Няколко дни по-късно
Тези дни излизах с Нелсън, баща му ми сподели, че съм му действала добре, защото беше спрял за кратко да ходи по игрални зали и казина.
Бил по-спокоен, изглеждал една идея по-жизнерадостен, трала-ла..
Разбирах се с всички, господин Мичъл е доста щедър човек.
Постоянно се интересува от това дали имам нужда от нещо и ме кара да се чувствам комфортно.Също така с Деймън бяхме започнали да си пишем почти всеки ден.Бяха ми приятни разговорите с него късно вечер.Макар че се познавахме от кратко усещах, че се сближаваме, колкото и налудничаво да звучи.
Днес реших да изляза до магазина,
тъй като ми се прияде сладко, а вкъщи беше свършило.Приятелят на Нелсън беше излапал всичко снощи.Пък и бях сама вкъщи и ми доскуча.Бях се схванала от лежане, никъде не излизах по цял ден.Първо защото не познавах града и второ, че ме беше страх някой ден да не се натъкна на Леон.Само вечерите се влачех след брат ми, но днес беше на работа, ще се върне изморен и едва ли ще му е до излизане с приятели.
Влязох в маркета и си взех няколко пакетчета кисели бонбони, няколко снакса и един сладолед на клечка.
Платих на касата и излязох от магазина.Реших да изям сладоледа по пътя, защото беше адски горещо и щеше да се разтопи, докато се прибера.
Спрях се на една пешеходна и погледнах към светофара.Светеше червено и трябваше да изчакам около петнайсетина секунди.
-Мръдни се, стара чанта такава !-чу се вик, идващ някъде зад мен.
Прималя ми, когато се обърнах и видях противната физиономия на Доусън да стои на десет метра от мен.Спореше с някаква лелка, която му се беше изпречила на пътя.
Шашнах се от внезапната му поява и съборих торбичката, както и сладоледа от ръцете си.
-Стой там, не смей да бягаш !-посочи ме с пръст, докато идваше към мен.
Оставих всичко и тръгнах да тичам.
Не можех да чакам повече, трябваше да пресека.По принцип не бях от много спортуващите и се изненадах на ненормално бързото си темпо.
Адреналина си оказа въздействието.
Щастлива от факта, че му се изплъзнах изгубих концентрация и вървейки към един парк, насреща ми профуча засилен микробус.
Панирах се и краката ми отказаха.
Реших, че като затворя очи ще го спра от това да ме помете, но не стана точно така.Някой ме избута с всичка сила встрани от пътното платно и в момента тялото му беше върху моето.Отворих очи и срещнах неговите изумрудено зелени.
