50. Глава

706 45 12
                                    

Излязох навън и се насочих към него.Беше се подпрял на мотора си с цигара в ръка.Като ме видя я изхвърли и тръгна към мен.

-Деймън защо си тук ?-попитах

-Защо ме заряза ?-избегна въпроса ми

-Защото след тази седмица заминавам.Започвам на чисто, далеч от Детройт.-обясних кратко и ясно

-Далеч от мен.-подсмихна се-Не можеш да ме зачеркнеш просто така, направих толкова много за теб.

-И аз го оценявам.Исках да си останем приятели, но след днес не мисля, че е възможно.Най-сетне свали маската и показа истинската си същност.Смешното е, че аз те мислех за перфектен и не ти откривах и един недостък.

-Ти да не се обиди  ?-засмя се-Обиди се от една моя дума ?-повдигна очудено вежди

-Нарече ме евтина и продажна курвичка, коя жена не би се..

-Как те е нарекъл ?-попита Леон зад мен и когато се обърнах вече идваше към нас.

-Оо..-засмя се пресилено Деймън-Тъкмо се чудех кога ще излезеш от мишата дупка.

-Прибирай се и повече не ме търси.-казах-Не искам да ви виждам и двамата.

-С него ли ще заминеш ?-подсмихна се криво, избърсвайки носа си.

-С мен, с кого друг ?-възгордя се Леон-Знаеш, че не бих я оставил сам.

-Деймън прибирай се.-разтрих слепоочията си

-Знам, знам..-засмя се сухо-Че къде без теб ?Залепил си се като някой демон за нея и не я пускаш.

-Тръгвайте си и двамата, имам си достатъчно проблеми, не ми се занимава и с вас.

-Ти си главният проблем, където и да идеш съсипваш всичко.Опитваш се да заличиш всичко след себе си, сякаш нищо не е съществувало.
Сякаш аз не съм съществувал.
Обичах те истински и чаках достатъчно дълго да ми отвърнеш със същото, но ти винаги
бягаше от мен.Едва ли ще намериш някой, който да държи толкова на теб.Някой ден ще се сетиш и ще си кажеш, имаше едно момче, което беше готово да умре за мен, но аз си играх с него, зарязах го заради изродът, съсипал живота ми.

-Моля те прибирай се.-минах с ръце през косата си

-Ще се прибера и повече никога няма да ме видиш.Някой ден..-размаха пръст, вървейки назад-Някой ден ти отново ще ме потърсиш, но ще е твърде късно.-усмихна се широко, докато крачеше и взе, че се спъна в степенката на мотора си и падна заедно с него.-Да те вземат мътните..-изруга-Майната ти.

𝐵𝓁𝑒𝑒𝒹𝒾𝓃𝑔 𝓈𝑜𝓊𝓁𝓈 🥀Where stories live. Discover now