След като негодникът си тръгна се скарах с баща ми.Този изобщо не ми се струваше свестен.Сигурно е някой мръсник, който всяка вечер се чука с различна.Толкова е противен и досаден.От всичкото нагоре ще ме насилва да вечерям с него.Откъде накъде ?Няма да ходя на никаква вечеря.
На другия ден
Денят ми мина неусетно бързо.Както всеки ден отидох на лекции, след това обядвах с Аника.После отидох на работа и накрая се отбих в библиотеката.
След като свърших с подреждането на книгите и си избрах една произволна от рафта с романтика и се заех да я чета.По едно време телефонът ми ме извести за новополучено съобщение и когато проверих беше от баща ми.
" Къде си? "
Отговорих му, че съм в библиотеката и отново се върнах към заниманието си.
***
Изминаха няколко минути, в които се бях вглабила в четивото.По едно време Лесли, библиотекарката дойде, за да ме уведоми, че е време да затваряме.
Изправих се от земята и се приготвих да оставя книгата на мястото си, но тя ме спря.
-Вземи я за вкъщи и без това не ти плащам кой знае колко.
-Благодаря.-отвърнах
-Не аз ти благодаря.Като се замисля ти си единствената, която идва да чете.Момичетата на твоите години се занимават със съвсем различни неща.Вашите би трябвало да са горди с теб.-каза и аз се усмихнах, спомяйки си за майка ми, която ми четеше всяка нощ преди да заспя.
Кимнах и допрях книгата до гърдите си.
-Ще се видим утре Сю.-каза, изваждайки ключа от ключалката.
-До утре г-жо Лесли.-помахах и се насочих към една тясна уличка.
Беше ми по пряко, а и почти никой не минава оттук.
-Здравей Сюзън..-поздрави с пресипнал глас Кларк, бездомник, който " живееше " до контейнера за боклук.
-Здравей Кларк.-поздравих и бръкнах в джоба на дънките си, за да му дам десет доларова банкнота.
-Много ти благодаря, но не е нужно..-усмихна се и около очите му се появиха бръчици.
-Задръж ги, със сигурност се нуждаеш повече от тях.-отвърнах и след това си продължих по пътя.
