Susane' s pov
Събудих се в някаква тъмна
непозната стая, която се осветляваше единствено от изкуствената светлина, нахлуваща от прозореца.Изправих се от леглото и отидох да погледна през него.
Намирах се на втория етаж и отвън гъмжеше от охрана, която обикаляше наоколо с калашници и фенери в ръце.
Въздъхнах отчаяно и дори не се направих труда да проверя вратата, защото бях сигурна, че е заклечна.
Вместо това влязох в банята и затърсих някакъв остър предмет, който да ми послужи за нещо, но не открих такъ, а и както казах беше тъмно.Чух че вратата се отворя и се върнах в стаята, за да установя, че това всъщност е Леон.Пристъпи към мен и освети лицето ми с ярка светлина.
-След малко трябва да пуснат тока.-информира ме
-Къде ми е телефона ?-попитах,
докато гледах излъсканите му обувки.
-Обичам да ме гледат в очите, докато разговарят с мен.-направи няколко крачки към изтощенето ми тяло.
Аз разбира се отстъпих назад, но той не спря да скъсява дистанцията по между ни, докато накрая гърбът ми не опря на стената зад мен.
-Какво направи с телефона ми ?-повторих въпроса си
-Изхвърлих го.-отвърна спокойно
-Знаеш ли колко неща имах на него ?-повиших тон
-Вдигаш голяма вряла за един телефон.
Опита се да погали бузата ми, но моментално го избутах.
-Не ме докосвай !
-Спри да ми се дърпаш, иначе ще те вържа.
-Давай, вържи ме.-протегнах ръцете си към него.
Прехапа устни и очите му потънаха в моите.
-Заради голямата ти уста ми се прииска да те изчукам, че да млъкнеш веднъж завинаги.
-Не ти препоръчвам.-скръстих ръце пред гърдите си.
-Мм и защо така ?-постави дясната си ръка на стената зад мен.
-Защото..
-Шефе имаме проблем.-Дерек нахлу в стаята и му бях адски много благодарна, че се появи в правилния момент.
-Излез, идвам след малко.-нареди му, без дори да го погледне.-Моя си и ще правя каквото си поискам с теб.Мога да ти го докажа още тук и сега.
-Никога не бих ти позволила да ме докоснеш.Ти си едно чудовище, което днес се опита да ме убие, вкара баща ми в затвора и сега ме държи в плен, против моята воля.
