Изправих се от леглото и се прозях.
Пак бях станала рано.Отключих мобилния си и видях, че имам съобщение от Ан.Опитала да ми върне обаждането, но телефона ми бил на без звук.Писах и ,че всичко е наред и съм я набрала по погрешка, за да не се притеснява излишно.
Дръпнах щорите и се загледах отвъд прозореца.Не беше една от най-хубавите гледки рано сутрин.
Една пияница, спеше до дърво пред входа, а по земята се носеха отпадъци, носени от вятъра.
Кварталът бе мрачен и безлюден.
Тук-там се виждаше по някой минувач.Може би ниската цена на наема беше причината Дилън да живее в тази мизерия.Чух почукване и се обърнах към вратата.
-Да ?
-Деймън тръгна на работа и ме помоли да ти предам, че ще те чака в бара.Аз също ще излизам и..-почеса се нервно зад врата.
-Ще заключиш апартамента, разбирам.
-Не исках да изглежда така, все едно те пъдя, но просто нямам друг резервен ключ.А и едва ли ще искаш да стоиш цял ден тук заключена.
-Няма проблем, аз също имам работа и трябва да излизам.
-Окей.-отвърна облекчено
-Благодаря ти за гостоприемството.
-Винаги си добре дошла.
-Може ли да излезеш, за да се преоблека ?-попитах и той кимна
Изчаках го да излезе и си взех дрехите от стола.Щом се преоблякох оправих леглото и отворих прозореца, за да се поветри.Излязох от стаята и отидох при него в антрето, за да се обуя.
-Да те закарам ?
-Не, ще се справя.
-Знам, че ще се справиш, но квартала е опасен.Нека те закарам, така ще ми е по-спокойно.
-Добре.-съгласих се и взех якето от закачалката.
* * *
Помолих Дилън да ме остави пред библиотеката.Бях подранила, както винаги.Седнах на един диван и се проснах на него.Настроих си алармата за след час и се унесох.
Когато се събудих Лесли вече беше заела работното си място.Изправих се в седнало положение и видях пред себе си чаша с кафе.Целият гръбначен стълб ме болеше.
Разтегнах се и взех кафето, насочвайки се към познатата библиотекарка.
-Добро утро Сю.-поздрави ведро
-Добро утро.-отвърнах сънливо и се подпрях на бюрото и.
