Снощи изобщо не мигнах.Леон се прибра в ранни зори пиян до козирката.Беше ме е страх, че може да разбие вратата и да ме насили, но
вместо това си легна и заспа.
В момента бяхме в частния му самолет и пътувахме към Детройт.
Бях с някаква рокля на сестра му, а булченската остана в коша за пране в онази къща.Нямам желанието да я виждам повече.
След два часа кацнахме на летището в родният ми град и слязохме от самолета.Той ме хвана грубо за ръката и ме задърпа към колата си.
-Може ли..-щях да го помоля да ми даде телефонът си, за да уведомя майка ми и Аника, че съм добре.
-Не, не може Сюзън.Щом ще ми се дървиш, ще стоиш заключена в стаята си и няма да се виждаш с никого, разбра ли ?
-Но..
-Ясен ли бях ?-повиши тон
-Да.-измърморих и се обърнах към прозореца.
****
Бяхме пристигнали.Слязохме от колата и вървяхме към входната врата.Застанах зад него и забих поглед в къщата на съседите.Едно малко момченце риташе топка с по-големия си брат.То ми помаха и му се усмихнах.
Леон забеляза усмивката ми и веднага се обърна, за да провери от какво е породена.Залепи ръката си на талията ми демонстративно и аз извъртях очи.
-Не си и помисляй да заглеждаш друг мъж освен мен.
-Но той е дете.
-Говоря за брат му, защо му се усмихваш ?
-Не се усмих..-преди да довърша,
женски глас ме прекъсна и той махна ръката си от тялото ми.
-Любов моя, къде се губиш ?-една висока сухарка му се хвърли на врата.
Обърнах се към съседната къща отново, защото ми стана неудобно да ги гледам как се мляскат пред мен. По-големият брат ми помаха,
нямаше шанс да му помахам обратно и затова отместих засрамено поглед от него.
-Ти влизай.-нареди ми Леон, усмихвайки се на приятелката си.
Влязох вътре и не знаех къде да отида, затова застанах пред огромния дървен антикварен часовник и известно време наблюдавах махалото му.
-Здравей !-поздрави ме женски глас
и се обърнах, за да видя младо зеленооко момиче със същата черна чуплива коса като на Леон.
-Здравей.
-Аз съм Блейър, приятно ми е.-подаде ръката си
-Сюзън.
