Слугинята на вампира

2 Част

След около 15-20 минути път от мястото, където намерих беззащитното коте, най-накрая стигнах до апартамента, в който ще живея само две седмици и после адиос Далас и здравей Миллерзвю. Вярно че се сдобих с баща си, но живота ми е в Миллерзвю и ще изтърпя всичко до рождения си ден... Но ако котето не се оправеше, щях да остана още време тук. Ще поживея и ще видя...

Сградата, в която се предполагаше да живея, беше 30-етажен блок. Доколкото бях разбрала от баща ми, щях да бъда на 13 етаж в апартамент 129. Каза ми, че куфара е пред апартамента, а ключа - под килимчето пред входната врата. Качих се с асансьора до 13 етаж, а през това време то мяукаше, а аз му говорех че няма нищо страшно... Когато стигнахме етажа и слязох видях по коридора куфара си пред една черна врата. Намерих и ключа и отключих. Внесох куфара си вътре и затворих вратата. Изкарах котето от чантата и го оставих да се разхожда, но после се сетих че не може и го оставих на леглото. Започнах да разглеждам апартамента. Беше голям, но не колкото мезонет, а съвсем нормален. Три стаи, един килер и една баня. Едната от трите стаи беше кухня с трапезария, другите две бяха спални. Едната за гости, а другата за мен. Всичко си беше обзаведено и просто в перфектно състояние. Оставих куфара в по-голямата от двете стаи  и се заех с грижата за онова малко сладко коте. Влязох в кухнята и намерих купичка за храна и вода. Това беше добре. Хладилника беше зареден с храна и имаше течаща вода - явно баща ми се беше престарал този път, но поне ми беше от полза. Реших да си направя един сандвич с шунка и дадох малко на котето, което го изгълта за секунди. За да не остана по-назад от него, и аз направих същото. Измих си чинията и реших да разгледам по-добре апартамента. Видях, че имам малка тераса и термостат. Всичко бе съвършено.
Докато разглеждах, времето отлетя и навън стана тъмно. Излязох на терасата, за да видя малка част от нощния град.
През нощта Далас придобива един особен чар. Шумно е повече от вкъщи, но ще свикна. Междувременно направих малко легълце за котенцето, за да има къде да спи. Реших да го кръстя Блейк. Бих го взела при мен в леглото, но можеж да го натисна случайно и тогава не ми се мисли.
Облякох си пижамата и си легнах...

На сутринта (незнаен час)

Събудих се от силен шум и веднага скочих от леглото. Чух отварянето на хладилник и боботене от телевизор, но аз не бях го пускала. О, Боже мой, сигурно някой крадец е влязъл тук, помислих си. Е, дотук със сигурността и уюта. До стаята ми имаше декоративна бухалка за бейзбол. Взех я бавно и внимателно, за да не ме чуе крадецът. Трепереща и с бухалка в ръка, се насочих към кухнята, откъдето се чуваше шума. От там излизаше само светлината от телевизора, което ме наведе на мисълта, че крадецът ще ме види и нападне преди да реагирам...
Не, не, стига с тези мисли  "Натали, стегни се" казах си аз и продължих.
Влязох в стаята и видях силует на човек горе-долу на моята възраст. Косата му, стърчаща нагоре, личеше доста ясно на светлината на телевизора. Хладилникът беше почти отворен и пакетчета от чипс бяха разпилени по пода до него. Той си мрънкаше нещо, а аз трябваше да действам. Приближих се бавно зад него и вече с надвиснала над него бухалка замахнах да го ударя, но точно в този момент той се обърна и хвана тежката бухалка в ръката си. Лицето му стана по-ясно, когато се обърна към мен. Имаше червена течност по зъбите, стърчащи като на вампир!
Чувала бях за вампири в Далас, но само по филмите и книгите. Този тук беше истински ядосан вампир който бе взел последната си плячка. Но чакай, помислих си, аз съм тук, къде тогава беше Блейк? Като се замислих, се сетих, че не го бях видяла в легълцето му... Ах, това чудовище! Отдръпнах бухалката и го нападнах пак. Той обаче с една ръка спираше движението ми.