Слугинята на вампира

Част 22

Рожденият ми ден мина страшно бързо, но за сметка на това имаше много изненади и приятни случки. За жалост вече свърши.
Седяхме до много късно и забравих, че на следващия ден трябва да съм на училище, а имах и домашно....
Отгоре на това се и успах.
Люк се беше сгушил на дивана долу хич не му пука на човека за училище.
Спи си сладко и спокойно, а аз очаквах, че той ще ме събуди. Напразна надежда.
Бях пропуснала 1-вия час физическо. Не кой знае каква загуба, но ако не събудя Люк отново ще закъснея и после всички в класа ми ще ми се подиграват. Облякох се на бързо приготвих си раницата, закусих на бързо и почнах да събуждам Люк. Виках му по име, нищо, бутах го не можах да го помръдна. Реших да му запуша носа и устата, за да не диша и да се събуди, но щом доближих ръката си до лицето му той я хвана здраво и не ме пусна. Аз почнах да се боря, но той не я пусна:

- Люк! Пусни ме ще закъснеем нямаме време за шеги и закачки! Вече изпуснах първия час не искам да изпусна втория! - най-накрая ме пусна и аз се отдалечих. Той стана и за няма и 5 секунди застана пред мен облечен с униформата си и нарамил чантата. Излязохме бързо от имението и той бързо ме метна на гърба си и за 3 секунди бяхме пред училище. Той ме пусна, влязохме и каза:

- Пристигнахме с 5 минути по-рано от биенето на звънеца! Доволна ли си сега?

- Да! Аригато!

- Какво е това?

- Благодаря на Японски! Не съм го използвала в речника си от 2 години, когато за последно гледах анимета!

- Анимета? Всеки път ме изумяваш?

- Друг път ще ти обесня! Е "джане"! Чао на Японски! :) - казах му и бързо се качих по стълбите и влязох в стаята по Математика.
Все още бяхме в междучасие и можех да си седна на чина незабележимо. Часът започна и беше скучен както обикновено. минутите течаха по-бавно когато ти е скучно.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

45 мин. - последен час

>>>>>>>>>>>>>>>>>>

Денят беше скучен и нещата, които учихме сякаш бяха неща, които знаем от личен опит. Но през цялото време не спирай да си мисля за вчера... Аз и Люк..... Не... аз трябва да се върна в реалността... Между другото той имаше допълнителен часа, за това реших да използвам времето и да намеря прословутата библиотека за която учителите толкова говорят. Поне да не съм съм толкова зависима. На една от стените беше сложена навигация за стаите и коридорите. Видях къде се на мира и се насочих на там. Имаше малка стая в ъгъла на един дълъг коридор. Отидох и почуках. Чу се едно тихо " Влез". Аз влязох и видях едно доста голямо пространство. Около 3 маси с компютри бяха насядали двама трима и гледаха нещо на компютрите, други си пишеха домашните. Зад тях имаше две страни пълни с книги. От дясно пише " Автори изучаващи се в училище", а от друга страна "Обикновени книги с различни жанрове". Докато се оглеждах чух някой зад себе си: