Слугинята на вампира

Част 27

В след два месеца

Измина бързо половината от двата месеца. Имаше много нови преживявания. Като това, че с Ви сме в един клас и той предвид външността си излезе доста умен. Изкарва по-добри оценки от мен и постоянно се хвали на всеки, че е по-добър от всички. Дори по солфеж изкарва само шестици, а аз туктаме петици и една две четворки.
Това ме вбесява в него, но като приятел е страхотен. Утешава ме когато се проваля и ми носи "сок за утеха". А другите се уредиха добре.

Ко чернокосия красавец има всяко момиче в класа на Люк и изобщо всички момичета от училище.

Той и Люк са в един клас и всеки път ги виждам да са двамата в коридора и да се разпитват, а Люк отговаря с половин уста. Освен това много често всяко момиче идваше в междучасията при двамата и предлагаше на Люк дарове...
Болеше ме, но реших да игнорирам и това.
А най-стараното нещо беше, че Нобору беше учител по литература и ми преподаваше. Той винаги изпитва всеки друг освен мен. Задава въпрос и щом вдигна ръка той ми казва да я сваля и изпитва хората които изобщо не ги е грижа. Три седмици подред прави това нещо и ужасно ме нерви. Като казах нерви веднага се сетих. 
В свободното си време слугувах и гледах да е доволен Люк, но един ден му кипна колко бях непохватна и реши че трябва да ме накаже... Каза винаги да се обръщам с него с "господарю Люк" и никога да не му противореча... Но аз трудно се сдържах за това той реши да ме накаже...

>>>>>>>>>>>>>>>>>>

Спомен...

Деня почна съвсем спокойно, ако може да се каже...
Беше обикновена събота и по план трябваше да се правя на домакиня... И от 7ч сутринта правех закуска. - кифли с шоколад. Месих по рецепта от Интернет...
Отне ми два часа и тъкмо на време... Бяха се събудили и седнали на масата... Аз почнах да сервирям, но през цялото време момчетата ме питаха неща и аз със удоволствие отговарях... После отворих ме темата с мача по физическо между мен и Люк... Почнаха да ми се радват как съм го победила, а аз бях просто горда от себе си... но когато погледа ми се спря на Люк се сетих за глупавите му правила... А едно от тях беше да не говоря с тях толкова много... Погледа му беше студен и без чувствен, но ми показваше че ще има наказание...но го игнорирах.
След закуската момчетата решиха да ходят някъде, до колкото чух. И имах време за почивка до обяд... По телефона ми звънна Кристъл... Искаше да се видим...
Аз разбира се излязох и се върнах от разходката си следобед.
Когато влязох в имението Люк с поглед на гладен звяр ме чакаше...
Аз го игнорирах и реших да вляза в кухнята...