Слугинята на вампира

Част 39

Когато излязох пред бунгалото в 19:30, Люк сложи превръзка на очите ми и ме водеше на някъде. Нито веднъж не се спънах, явно е станал добър навигатор, за разлика от мен. Спряхме се и той отвърза превръската от очите ми. Разкри се една прекрасна гледка към морето, а не далече от нас една малка бяла шатра. Люк ме заведе до там.
Имаше фенери наредени наоколо. В самата шатричка имаше бяла постеля направена като легло. Малко по-далеч от шатрата имаше сребърни похлупаци. Не мога да повярвам. Обърнах се към него и казах:

- Всичко това е просто невероятно! Ти си невероятен! Постарал си се толкова много за мен! Но...
- Без "Но"! Подготвих се и щом ми прости за мен няма нищо по-важно! И само да уточним... Ти си моето момиче, нали?

- Да!

- Е аз съм научен, че за моята дама всяка вечер трябва да е специална!

- Толкова си чаровен и мил! Обичам те! - гледах право в синьозелените му очи.

- Гладна ли си?

- Да, малко! Но...

- Нямаш апетит след днес, нали? Поне опитай? Ела! - хвана ръката ми и ме поведе към онези сребърни похлупаци. Застанахме един срещу друг и ги отворихме. Отдолу имаше спагети покрити със сос болонезе. Приятна миризма и топлина се носеше от чинията.

- Е добре че обичам най-много спагети! Няма да те обидя и ще вечерям с теб! - увих хапка спагети около вилицата и я поднесох към устата си. Вкуса беше невероятен. Люк знае какво обичам. А и какво по-романтично от спагети със сос. - Брех майстор готвач? Ако знаех че можеш да си готвиш въобще нямаше да ти слугувам!

- Признавам че пропуснах тази подробност от списъка ми с разкази, но все пак е по-вкусно когато е от друг! - каза ми той и поднесе спагетите в устата си. Толкова беше сладък и прав... Няма как да споря с него. Загледах се около нас. Чудно защо толкова фенери имаше.

- Люк? Защо си сложил тези фенери?

- Нямах достатъчно свещи, за да създам атмосфера, но заради вятъра те огасват! Избрах фенерите за по-практично!

- Не няма проблем! Просто... Никой до сега не е правил това за мен! И не знам много каква трябва да е обстановката! Но като за първи път ме впечатли с твоята изобретателност!

- Благодаря ти за милите думи, но сега съм още по изобретателен! - изкара пред мен една чаша и ми наля червено вино. Течността бавно пълнеше чашата докато не стигна до половината. Взех я към себе си и Люк подаде чашата си напред и каза: