Част 61

35 3 0
                                    

Г. Т на Лиса - (в тялото на Натали)

До тук добре се справям с нея и тялото ѝ. Време е да си намеря по-удобно возило. Колата е хубава, но лесно разпознаваема. Паркирах я в близост до мястото, което изобщо не се е променило с вековете.
Слънцето вече изгря и хората от бара си тръгваха. Отидох пред бара където се бяха събрали рокерите и един голям мушенник, оцелял толкова дълго, заради сделки. Приближавайки се към тях всички се обърнаха към мен. В погледите им се четях неприлични мисли. Игнорирах това ѝ се доближих до него с надменен поглед:

- Гледай ти и ако това не прочутия, Рикардо Монтана?

- От къде знаеш кой съм? До колкото помня не съм виждал кукличка, като теб да се мотае около бара ми?

- Нима си забравил огнената - стрела, която изкарах от...

- Лисанда?

- Да, тъпако! И искам возило!

- Хей, шефе тя ви нарече тъпак? Да я сложим ли на място?

- Не с нея се познаваме и по-вероятно е тя да ви срита задниците! Лиса ела отзад! - аз го последвах хвърляйки последен кос поглед на всички.
Както очаквах от Рикардо. Имаше най-мощният и добре запазен мотор.

- Това бебче искам!

- Давам ти го само защото сме стари приятели, но ако пак те видя наоколо ще си поискам всичко лично ясно ли е!

- Пределно! Сега аз ще тръгвам! Оу и ако видиш момиченца на възрастта на това тяло им казваш, че съм си взела най-отракания мотор и съм отпрашила към Сидни!

- Разчитай на мен! - качих се на мотора, изкаран вече на вън, сложих си каската и запалих двигателя и потеглих с мръсна гас към Големият каньон.
Скоро ще бъда свободна.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

Стигнах след 6 часа уморително каране на мотор.
Тялото ѝ не издържаше да пътува ако на 2 часа не спира до бензиностанция, за да се изпикае. Преди съм била само в телата на момчета, но толкова често не са ходели. Е опитах се да се рязсея преди да паркариам мотора някъде по средата на каньона.
Изкарах телефона ѝ и включих радара. Засече устройството за проследяване на близо. Почнах да търся по земята като гламава. И го намерих по средата на пътя, но на пред нямаше нито път по който да се движат коли, нито пътека. Само кактоси и прах.
Взех устройството и усетих силна магия.
И ми просветна.
Тъпите вещици са пазили ТОНЗВ през цялото време.
Ето защо не можаха да открият базата им!
Е добре, че тялото ѝ има магия на Евата.
Но за целта трябва да съм на мотора.
Качих се и сложих каската и се свързах с Натали:

Слугинята на вампира  Where stories live. Discover now