Слугинята на вампира

Част 55

Помогнах му да стане, подпрях го на мен, заключих колата и куцукайки стигнахме до входната врата. Изкарах ключовете си и отключих. Влязохме вътре с обувките. Сложих Люк на дивана да седи, а аз събудих моите обувки и неговите. Сложих ги до врата и заключих. Върнах се при него и дтъпнах една таборетка. Седнах на нея и зачаках въпроса ,който щеше да ми зададе Люк.

- Знаеш какво искам да те попитам, нали?

- Да! И за това смятам направо да ти кажа! - казах му аз и се настаних по-удобно и започнах.
- В деня когато се събудих в болницата преди 4 години ми казаха, че съм попаднала там, защото съм паднала от постройка. В началото ми се стори, че всичко е истина и дълго време докато се опомня вярвах. Обаче седмица след като ме изписаха от болницата почнах да сънувам странни сънища! Толкова бяха реални сякаш всичко което сънувах се е случвало. Помислих, че полудявам. Взех две години в една и се дипломирах. Но сънищата не спираха да се обновяват и бяха ден за ден. Реших да отида на психолог, но тогава те първа бях започнала да излизам с Рон и не исках той да ме помисли за психясала! 😫😳
Та сънищата продължаваха и аз се наведох на мисълта, че може да са били истинските ми спомени! Имаше един сън който преди са се събудя проблясваше за секунди! Толкова често беше, че успях да навържа нещата! Отидох при майка ми един ден и тя сама ми каза, че не е моята истинска майка! Това ме засегна, че до сега не ми го е казал, че в продължение на месец не съм общувала по никакъв начин с нея! Беше ми странно, че в съня ми тя ми го каза и бях подготвена по някакъв начин, но пак ме заболя когато ми го каза! Но от там почнах да навързвам всичко и когато те срещнах и чух разказа ти. Разбрах. Разбрах, че ти си момчето от сънищата ми. Усетих привличане, което до сега не съм усещала! Но като стара рана пак се върна! Съдейки по моите спомени аз не те бях срещала до онзи ден, но с един разговор и всичко ми се изясни! Когато влязох в гората да те търся чух какво беше казал Рон и разбрах, че той е знаел и въпреки това ме заболя, че те рани и каза онези думи... - бях на сантиметър от лицето му и изучавах омайните му синьо-зелени очи. Той ме гледаше с опияняваща страст и имах чувството, че ако не каже нещо ще направя някоя глупост.

- Щом си навързала нещата, защото не ме помоли да ти ги изясня!?

- Защото се страхувах, че може да съм се припознала! Помислих си, че е възможно да не си ти, защото ние на земята сме много хора и е възможно лицата на някои да си съвпадат! Не желаех да рискувам!