Слугинята на вампира

Част 37

Събрахме се в кръг и наблюдавахме кога ще нападне. Беше тихо прекалено тихо и изведнъж от всички страни ни нападнаха. формацията ни се развали и бяхме разделени. Аз и Люк се паднахме срещу черните слуги на Лойяр. Те бяха доста силни и се опитвах да избегна всеки техен удар, но от това се изморявах повече.

- Няма ли да нападаш само се отбраняваш!? Явно си слаба без вампира си?

- Кой ти каза? - добавих сарказъм и в този момент ми хрумна как да ги победим. Люк беше на далеч, но точно това ми трябваше. Ударих вампира и хукнах към Люк като му извиках:

- Люк! Хвани ме и ме завърти колкото сила имаш! - той ме чу и почна да удря наред, за да стигне до мен. Когато ме хвана почна да се върти, а аз протегнах краката си удрях вампирите в лицата и ги поваляхме по-бързо. Когато и последния падна спряхме да се въртим и се насочихме към Клермона и Рея, които се биха срещу Лойяр.
Когато стигнахме бяхме свидетели на ужасяваща картина. Клермона беше повалена от двама подчинени, а Рея беше на милиметри във въздуха, хваната за гушата от Лойяр. Той затягаше хватката си, а аз не знаех какво да сторя.
Опитах се да сторя нещо, но не знаех какво.
Ако не побързам със съставянето на план Рея ще умре.
Люк ме хвана за ръка и каза:

- Нека обединим силите си като преди! Както когато победихме върколака! Той не е по-различен! - кимнах и взех меча си, събрах го с боздугана на Люк и концентрирах енергията.
Мислих само и единствено да махна противния вампир от Рея. Затворих очи и след секунди се чу нещо като изтрел. Отворих си очите и видях, че Рея беше на земята опитвайки се да си вземе гладка въздух, а Лойяр беше на метри от нас забит в едно дърво.
Аз изтичах до Рея, а Люк до Клермона. Преби слугите му и я спаси.
Аз помогнах на Рея да стане.
Когато погледнахме към ранения вампир видяхме, че той се бе измъкнал. Изглеждаше ядосан. Щеше да тръгне към нас, но ние се подготвихме. Казахме на Рея и Клермона да обединят силите си с нашите и да го унищожим.
Когато почна да приближава ние взехме оръжията си и ги сляхме. Вдигнахме ги над нас и замахнахме сякаш отсичаме нещо. Светлина излезе от оръжията и точно да посекат Лойяр пред светлината изскочиха всички негови слуги и се изпариха.
Това щеше да го унищожи, но беше спасен.
Той ни погледна злобно и избяга. Мислихме да го настигнем, но всички бяхме изтощени и не можехме да използваме силите си. Формата ми на Ева изчезна, както и на Рея. Ние двете едва седяхме на краката си, но добре, че тук са нашите господари, за да ни "подпират".