Слугинята на вампира

12 Част

Дойде и физическото. Облякох си спортния екип, а той включваше къси черни панталонки, но не като дънки, ами от плат(като от анцунг), и тениска черна, обух си кецовете специялни за физкултурния салон. Вързах си косата до колкото можах да я хвана и тръгнах към салона. Веднага щом влязох забелязах, че всички вече играят двама по двама, ту на баскет бол, ту на волей. Заогледах се да видя дали Люк е някъде на близо и най-вече дали е забравил. Не искам да се състезавам, когато има толкова много хора. Огледах цялата зала, но без следа от него. Реших, че забравил и се обърнах да си намеря друго занимание, но точно тогава се блъснах в някого:

- Ох, толкова съжалявам, че се блъснах във, Вас! Не гледах къде ходя!

- Спокойно! Няма проблем! Аз съм този, който се блъсна в теб! - аз вдигнах очи от пода и видях, че този някой е доста високо момче вероятно на моята възраст, но по горен клас.
Имаше рижаво-червеникава коса и черни очи в които можеш да потънеш. Съвзех се и продължих:

- Няма проблем сама съм си виновна! Нека да започна така? Как се казваш?

- Казвам се Джейкъб Саватос! А ти как се казваш?

- Името ми е Натали Форпс! И скоро ще ставам на 18, но съм с една година по-късно тръгнала на училище!

- Добре тогава, Натали? Аз ще тръгвам, че учителят ми ще ме убие ако не се появява!

- Добре тогава тръгвай! Чао и приятно ми беше да се запознаем! - казах му и той си тръгна. Боже едва не изперках, когато говорех с него, ако се бях заприказвала още щях да изръся някоя глупост и край. Не, стегни се, Натали! - боже вече се комадвам в мислите си. Реших да изляза от салона и да си взема бутилката с вода, но изведнъж усетих, че нещо лети към мен, вероятно топка.
Обърнах се и видях една да лети право към лицето ми, но аз я посрещнах с ръката си направих начален толкова добре, че я върнах право на този който ми я метна и не кой да е, а моята спънка в живота, госпдаря или на кратко Люк. Той я хвана с лекота и тръгна към мен и аз към него и стигнахме до мрежата за волейбол. Той ме огледа без да прикрия дяволския си поглед и каза:

- Мисля, че са твърде къси за твоя стил?

- Я, си гледай работата!

- Хаха смешно. Сега ти отказваш ли се от нашия малък мач?

- Не в никакъв случай! - какво трябваше да направя. Той ме ядоса и чесно, ако нямаше хора щях аз да му метна тази топка и лично да го ударя в лицето. |:-[