Слугинята на вампира

Част 63

Г. Т на Люк

Събудих се от малката си среднощна дрямка. Преди ден бях усетил студени тръпки да се пренасят през връзката между мен и Натали. Като че ли мина една минута в която я усетих, че страх смрази вените ѝ и тя изчезна безследно. Вероятно са ѝ направили нещо или са сложили нещо, което да я контролира. Ще отида в онова крило и ще се опитам да говоря с нея!

Изправих се и се върнах в залата където някой тренираха, а други спряха. Влязох в залата за наказания и отвързах Коу. Той изглеждаше полу мъртъв, като човек, но за това му състояние съм виновен и аз и той самия.
Гнева едва не го изпепели буквално, но успях да се овладея на време. Така той изтърпи наказанието си, а аз малко разпуснах. Откопчах веригите му и го вдигнах от стола. Подпрях го на мен и клатушкайки се към залата се придвижихме. Сложих го в един ъгъл на залата и го оставих да почива. Сега когато всички ме слушаха реших да използвам момента.

- Видяхте какво се случва с тези, които системно бягат от тренировки! За да не ви достигне неговото наказание, слушайте и изпълнявате! Сега аз ще се оттегля на заслужена почивка, а вие имате свободно време! Утре ще се върнем към тренировките, ясно?

- Да, сър! - казаха всички и аз бързо излязох от залата насочвайки се към крило С. Последно видях, че тя се насочи на там. Промъкнах се между стражите и се качих. По целия коридор имаше врати, но ако отворя грешната може да ме издадат и да ме върнат долу.
Нещо светещо в края на коридора привлече вниманието ми.😑 Може би тя е там? 😮
Без да се замислям се насочих на там.
Застанах пред стаята и от долу светеше ярка светлина, която беше топла. Възможно да се намира в опасност. Отворих рязко вратата и видях Натали на сантиметри от пода. Светлината извираше от нея и рядко намаляваше.

- О, не! Натали! - застанах под нея и скочих да я хвана. Светлината изчезна за секунда, а цялото ѝ лице беше толкова бледо. Грабнах чашата от бюрото и отидох на мивката в банята и налях вода. Върнах се при нея. Тя сякаш върна естествения си цвят на лицето. Оставих водата на масата. Хванах я за ръцете и усетих онази нейна топлина. Успокоение премина в мен.
Тя изведнъж се изправи и разпри светло сините си очи на среща ми. Дишаш тежко сякаш е седяла под вода повече от минута. Гледах как тя постепенно се мърда оглежда и търси жадно с очите си. Погледа ѝ се спря на мен и едри сълзи почнаха да се спускат от очите ѝ.
Аз седях изненадан от действията ѝ.
Тя протегна треперещата си ръка към лицето ми и едва го докосна и се отдръпна. Почна да заеква и да говори неразбираещо: