Слугинята на вампира

7 Част

Целувката ни се задълбочи, когато той вкара езика си. Аз също вкарах моя. Сякаш езиците ни се бореха за надмощие. Ръцете ми се озоваха на раменете му, а неговите длани - на талията ми спускаха се все по-надолу, докато не стигнаха до дупето ми. Аз увих краката си около кръста му. Прекъснахме целувката за кратко, за да си поемем дъх, но после пак продължихме. Насочихме се към стаята за гости. Поправка, неговата стая. Сложи ме бавно на леглото като не спирахме със целувките. Ръцете му се движеха нагоре-надолу по тялото ми. Взе края на нощната ми тениска и ме съблече. Останах само по сутиен. Той ме огледа. Почувствах се леко засрамена и пак го целунах. Сега беше мой ред. Прекъснах целувката. Свалих тениската му и пред мен се разкриха добре оформените му плочки. Изчервих се, когато сложих ръцете си върху тях. Той ме целуна отново, но преди да успее да свали долнището на пижамата ми, сложих ръцете си на ластика на анцуга му и той тихичко изстена. Хвана ръцете ми и ги дръпна. Спря да ме целува и каза задъхано:

- Не още, Нат! Дори не трябва да правим това!

- Моля те! Моля те! - дори не знаех за какво го молех. Просто чувствата, които бях изпитала досега бяха много, а исках да изпитам и още. Сякаш го обичах, но това не беше обич, а просто чувство което исках да продължи, за да разбера.

- Съжалявам, Натали! Но това е лудост и ти казвам честно, ако продължим, няма да мога да се спра, а до тук положих толкова усилия да не изпия кръвта ти, че ме боли! Разбираш ли ме?

- Да, мисля, че те разбирам горе-долу!?

- Искаш ли да отидем в стаята ти и да те гушкам докато заспиш?

- Да, защо не? Все пак допреди секунди се натискахме, а сега спряхме изведнъж! А бе, хайде да си лягаме, че утре ми е първият учебен ден, а не искам да закъснея, поправка, да закъснеем. Все пак и ти си в същото училище! - отговорих, а той кимна и тръгнахме към стаята ми. Завихме се и аз отпуснах глава на гърдите на Люк. Чувала бях, че вампирите са студени като лед, а Люк излъчваше приятна топлина. Докато заспивахме, аз му разказвах за живота си, за грешките, които бях допускала, а той се смя на почти всичко. Най-накрая заспахме и двамата. Имах чувството, че не съм спала толкова хубаво от години.

На следващата сутрин

Проклетата ми аларма отново звънна, а на мен хич не ми се ставаше. Опитах се да я спра, но разбрах, че телефонът ми не е на нощното шкафче, където го бях оставила. Тогава къде беше? Обърнах се на другата страна и видях Люк да го държи в ръцете си. Грабнах го бързо и изключих алармата. Той се учуди за момент, но после се върна онази негова сърдита частица: