Слугинята на вампира

Част 26

Братята на Люк вече пристигнаха и цели два месеца трябва да се държа като прислужница на Люк който сега е безчувствен и не знам дали ще издържа без да го прегърна. Та както и да е. Аз настаних гостите в трапезарията. Пренесох нещата им горе в дясното крило, и отидох в кухнята, по заповед на Люк, да им направя закуска - сандвичи.
Абе кот направя това ще ядът!
За мой късмет разбрах, че ядът сандвичи със салам. В хладилника имаше 3 вида салам, затова направих по три сандвича на всеки с различен салам. Сложих ги в красиви чинии и ги поднесох на гостите. Те ме изгледаха все едно не са сигурни дали да ядът. Онзи с лилавата коса опита пръв и каза:

- Ммм много е вкусен този сандвич! Всичките ли са с такъв салам?

- Не! Имаше три вида, а не знаех какво обичате затова направих три сандвича на всеки!

- Това е умно решение! Всички знаем, че Люк не дава много информация за гостите си, затова дълбок поклон за решението ти! За първо впечатление ти си добра работничка!

- Благодаря? Но Люк...Тоест господарят Люк не толкова лош шеф! Просто го мързи това е! - погледнах го, а той направи страшна физиономия която показваше, че е ядосан. Аз веднага се опитах да върна думите си. - Съжалявам, казах твърде много!

- Не се въздържай заради нас или Люк! Говори каквото ти хрумне на ума! - каза вампира с черната коса. Аз му кимнах и останах в помещението. Момчето с червената коса се обърна към Люк и каза.

- Люк? Защо не ни запознаеш с това красиво същество? А тя знаели за нас?

- Да, знае! Но не мисля, че е нужно да се запознавате! - как смее да говори толкова надменно? Реших да се намеся, защото нямаше да съм аз.

- Съжалявам господарю, но ще се представя сама!

- Казах, че не е нужно! - изсъска през зъби, а аз го игнорирах. Те бяха седнали един до друг срещу вратата, а аз седнах срещу тях и казах спокойно и с усмивка.

- Здравейте! Аз съм Натали Форпс може да ми викате Нат! От няколко дена съм на 18! Уча в музикалното училище в града и мисля, че е това!

- Това беше добро представяне! Сега е наш ред да се представим! - каза лилаво коското. - Аз съм Нобору! Най- големия съм на цели 328 години съм, станах вампир когато бях на 22 години! Сигурно си забелязала, че изглеждам като възрастен?!

- Да, забелязах! Държите се на ниво!

- Много мило, но сега е мой ред! - каза вампира с черната коса и високия перчем. - Аз съм Коркъран, но може да ме наричаш Ко! На 250 години съм! Станах вампир на 20 години! Много харесвам честни, работливи и красиви момичета като теб! - намигна ми, а аз веднага се зачервих.