Слугинята на вампира

8 Част

Училището за днес приключи. Запознах се с новите си учители и записах около сто неща, които трябва да мъкна за всеки час. Реших да изчакам Люк да приключи и да се приберем, че да си полегна. Разбира се, че после щях да ходя до някоя книжарница, но това щеше стане след като се наспя. От другия край на коридора бързо крачеше Люк. Преди да се усетя, грабна ръката ми и каза:

- Хайде! Да се прибираме!

- Хей! Бъди малко по-мил! И спри да ме дърпаш, мога да ходя! - отговорих му и той отпусна хватката си. Помислих, че ще ходим нормално, но Люк ме метна на рамото си и след секунди ме пусна на земята пред апартамента. Отключих и влязохме вътре. Щом затворих вратата, той ме хвана и притисна към стената. Доближи устни до врата ми и облиза кожата ми. От това негово действие настръхнах. Взе ръката ми и започна да я оглежда. После каза:

- Цял ден нищо не съм пил! Ожаднях! Може ли този път да си пийна оттук? - попита, вече допрял усните си до китката ми. Опитах се да му откажа, но от усните ми изскочи само едно скимтене. - Ще го приема за "да"- каза и заби зъбите си в ръката ми. Болката беше същата - сякаш си се опарил от котлона, но много по-бавно и болезнено. Щом се "нахрани", изкара от джоба си парче плат и превърза кървящата рана.

- Ако те попитат какво е това на ръката ти, им кажи, че си си навехнала китката. Разбра ли?

- Да.

- Добре. Сега можеш да си починеш и после ще отидем да купим учебници и тетрадки - каза и влезе в стаята си. Аз се насочих към моята и затворих вратата. Облегнах се на нея и скрих лицето си.

Боже, какво правех с живота си? Учех в едно училище с вампир, който същевременно ми е господар и пие от кръвта ми когато му скимне! Това ли заслужавах? Битки с вампири, училище? Скоро щях да се побъркам!

Станах от земята и си легнах да спя. Поне в сънищата си бях недосегаема.

>>>>>>>>>>>>>

Наспах се и се облякох. Дрехите ми бяха такива.