Слугинята на вампира

Част 31

- Какво става тук по дяволите? Натали? Защо? - аз седях и не знаех какво да му кажа. В момента бях в цели две неудобни положения. Първото е, че Джей ни видя, а второто е, че съм още по хавлия. Буквално изглеждах като уличница в неговите очи, но все пак трябва да му кажа.
Все пак аз обичам Люк и не бих го изоставила сега, когато той се върна.
Пуснах ръката на Люк и той започна да се облича, а аз се обърнах към Джей, докато с другата си ръка придържах хавлията ми да не падне и му казах:

- Знам, че това което видя те наранява ужасно, но ми позволи да ти обесня! Аз го обичам! А истината е, че с теб на практика нямахме истинска връзка...

- В какъв смисъл?

- Ами в такъв, че аз излизах с теб, за да накарам Люк да ревнува! За което много съжалявам, но така или иначе нямаше да се получи между нас!

- Но той ти е просто шеф? - аз поклатих глава в отрицание. - Аз имах истински чувства към теб! Правих малки жестове с което да ме забележиш! Срещите ни не значеха ли нищо? Явно не щом си решила да се събереш с този измамник!

- Той не е измамник! - веднага защитих Люк по навик и това хич не ме измъкна от кашата. От коридора дойдоха тук Ко и Ви, оф и те ли са тук. Съвсем я втасах. Те влязоха и Ко каза:

- Какво става? Люк? Натали?

- Какво става тук? И защо си по хавлия, Екорико-чан? - ме попита Ви, но аз реших да се фокусирам върху първия проблем.
Джей седеше и гледаше злобно ту ме, ту Люк. 

- Значи така!? Защитаваш го, а в същото време самата ти не знаеш неговата самоличност! - изведнъж гласа на Джей се промени. Стана по плътен и заплашителен.

- Знам повече за него от теб! - опровергах го.

- Така ли? А знаеш ли за хилядите трупове от Ню Йорк до Далас, които той е оставил?

- Говори за себе си мършаво куче! - каза Люк през зъби. Но защо го нарече куче? Люк продължи. - Обзалагам се, че Натали изобщо не подозира за глутницата от проскубани псета?

- Не сме кучета тъп студенокръвен зъбльо! - повиши глас Джей. До сега не съм го виждала такъв...

- Кого наричаш зъбльо, бе педалче малко? - но и Люк не отстъпваше. Той също му отвръщаше, но така и не схванах защо го нарече "куче". Джей пусна бравата от ръката си и каза:

- Ти сам се завлече в този бой! Ако беше оставил мен и Натали намира нямаше да се стигне до тук, вампире! - Джей ме погледна очаквайки реакция от това, че го е нарекъл вампир, но не я получи и продължи да се гледа с Люк, който здравата се беше ядосал и разгорещил.