Слугинята на вампира

Част 17

Слънцето ярко светеше в очите ми и не ме остави намира. Отворих очите си и бързо се изправих в седнало положение. Бях в непозната стая.
Имаше огромен прозорец, бюро срещу леглото на което лежах, но как? Не помня да съм си лягала? Изведнъж спомените от снощи ме връхлетяха.
Баща ми беше отвлечен, бих се с вампир който отправи заплаха към мен, обесних на баща си, дадох му време да си помисли. Излязох от стаята и изведнъж краката не ме издържаха и паднах. Не можех да помръдна тялото си. Сякаш бях затисната от бетонна плоча. Това беше последното което си спомних преди да припадна.
Явно някой ме е сложил тук щом ме е видял.
Станах бавно, защото все още ме болеше малко тялото.
Бях облечена с тениска, но не помня да съм се преобличала? Видях, че дрехите ми бяха на един стол, но не от вчера, защото бях с униформа. Може би Люк ги е донесал.
Облякох се и тръгнах към вратата. Сложих ръка на бравата, когато тръпките от вчера се завърнаха и бързо си отидоха. Излязох от стаята и видях, че съм била в една от стаите на коридора в който паднах. Насочих се към големите стълби и точно завих когато Люк се появи. Беше облечен с бежова риза и черни дънки. Той ме видя и каза:

- Ам щях да те викам за закуска, но щом вече си станала мога да те придружа до трапезарията!

- Благодаря! Баща ми още ли е в онази стая?

- Не! В кухнята е!

- Оу значи е по-добре? Не всеки може да понесе това за една вечер... Е хайде да слизаме на закуска, че умрях от глад!

- Колко жалко! Ако умреш ще е огромна загуба! - изведнъж тръпките се появиха, когато чух да казва това някой зад мен. Аз подскочих леко уплашена по-близо до Люк. Обърнах се към източника и видях същия мъж който питахме вчера за баща ми. Тези тръпки идваха от неговата посока. Люк малко се изсмя и му отвърна:

- Това е израз! Тя няма да умре наистина! Така казват днешните младежи!
- Хм много интересни са станали?! Е хайде да слизаме на закуска, че чаят ще изстине! - каза той и слезе по стълбите Люк го последва, а аз него. Нещо в онзи ме притесняваше, но щом Люк е спокоен покрай него може би не е заплаха.
Слязох долу все още следвайки Люк, завихме по един коридор който беше по-малък. В края му имаше огромни врати с прекраса дърворезба върху тях. Огромно слънце разположено в средата и когато вратите се отвориха то стана на две части. На дясната врата беше изобразено ангелче, а на дясната дяволче. Двамата все едно дърпаха слънцето за лъчите. Страно беше, но и едновременно великолепно. Не мога да го обясня. Та вратата се отвори и ние влязохме в една огромна трапезария. Имаше огромна маса в средата около нея бяха наредени много столове с различни дърворезби от зад тях. Люк седна на 3-тия стол от другата страна, за да е срещу мен, а мъжът който още не му знам името седна в средата. Щом се настанихме веднага ни донесоха закуската. На мен имаше чиния с препечени филийки, ножче за мазане. В друга чиния имаше сладко от вишни и масло. Имах и чай от билки. Люк имаше същото като мен, но освен чай имаше и чаша с вино надявам се, че е вино. Когато той ме видя, че гледам чашата с червената течност се усмихна и каза: