Слугинята на вампира

13 Част

Точно се бях отпуснала по течението така да се каже, но тогава на вратата се позвани и ние се стреснахме:

- Чакаш ли някого?

- Не! Ти?

- Не!

- Аз ще проверя! - казах и отидох до вратата. - Кой е?

- Нати! Аз съм! Татко!

- Един момент! - казах и бързо се върнах при Люк и почнах да шушна.- Люк! Татко е! Съвсем забравих, че той каза, че може да се прибира тук! Какво ще правим?

- Каквото миналия път ти казах! Сега набързо ще на блъскам дрехите си в шкафа ти и ще се превърна в котка! - каза шепнешком. Аз кимнах в съгласие и за секунди той профуча и седеше до вратата като котето което кръстик Блек. Отидох до вратата и отворих. Баща ми с две торби с храна влезе и аз ги поех и го прегърнах.

- Здравей!

- Здрасти, тате! Заповядай в кухнята! Извинявай, че не ти отворих по рано бях в банята!

- Спокойно не с сърдя! Но ако беше майка ти веднага щеше да направи проблем!

- Да! Мама и нейните моменти! - казах и затворих вратата. Отидох в кухнята и оставих торбите. Той влезе и каза:

- Като гледам вече си се установила!

- Да!

- Искаш ли да ти помогна с разтоварването на продуктите?
- Не, благодаря, сама ще се справя с това! Но не беше нужно да купуваш чак толкова много храна!

- Нали сме вече двама реших, че нямаш възможност да си купиш повече храна! И взех от всичко! - каза той и аз отворих хладилника, за да сложа някой от нещата вътре.

- Имам доста спестявания и си купувам разни храни! - баща ми видя хладилника и ахна:

- Толкова много месо? Да не си на някаква месна диета или нещо такова?

- Нещо такова! - видях, че Лю.. Тъка де Блек влезе в кухнята и реших да го покажа на баща си.

- Татко, виж това е котенцето за което ти казах! Кръстих го Блек, защото е черничко!

- А, котето със счупената лапичка! Как е сега?

- Оправи се и от тогава не е спирал да шава, така да се каже! - последното го казах през зъби и го взех от земята, за да го погаля и може би да го подразня. Баща ми се доближи и почна да го гали. Блек-Люк почна да мяука и да мърка.