Слугинята на вампира

9 Част

Навсякъде бих познала русата й коса и туниката й. Затичах се натам и Люк ме последва. Около сградата се беше насъбрала тълпа от хора. Реших да се кача на сградата и да я спася, но Люк ме хвана за ръката и ме спря:

- Не може просто да отидеш там и да я спасиш! Има хора с камери! Мисли трезво! Какво ще стане, ако я спасиш така, както си сега, и те снимат? Край! Ще бъдеш поредната новина в Интернет! Горе сигурно се крие друг вампир!

- Но тя ще падне! Как ще я спасим? Нямам други дрехи!

- Спокойно! Имаш костюм на Ева!

- Костюм на Ева?

- Да. Когато се свържеш в бойна форма с мен получаваш боен костюм. Но сама трябвя да го активираш!

- Аз не знам как!

- Ще те насочвам!

- Добре, ще се опитам, но нека отидем другаде, за да не привлечем вниманието! - казах и отидохме зад сградата. Там нямаше хора и можех да се концентрирам. - Добре, започвам! Бойна броня, активирай се! - извиках, но нищо не се случи. Опитах отново. - БРОНЯ, АКТИВИРАЙ СЕ! - нищо. - Давай?! - опитах по този начин. От китките и краката ми излезе червена светлина и се свърза към врата на Люк. Светлината имаше формата на вериги.

- Давай! - каза ми Люк и аз продължих.

- Активирай бронята на Ева! -
От мен заструи светлина. Усетих как косата ми се скъси и потъмня, а дрехите ми се смениха с рокля.
Силата ме изпълни изцяло и имах чувството, че мога да победя всеки. Обърнах се към Люк. Той също беше сменил визията си. Червеният му кичур беше изчезнал, косата му беше станала изцяло черна, а очите му по-блестящи. Носеше броня, а в ръцете си държеше два меча и една брадва. Даде ми единият меч и сложи брадвата си в колана на кръста си.

- Аз не мога да боравя с това!

- Спокойно, Нат, ще се научиш! Сега нека да се изкачим!

Той стъпи на стената на сградата и се затича вертикално нагоре, като дръпна и мен след себе си. Вече тичам по стени и се качвам по сгради! :) ( I'm batman) ;)

Изкачихме сградата и бяхме на покрива. Там нямаше никого, но видях забит кол до единият край на покрива. Беше обвит с въжета, а на тези въжета висеше Кристъл. Затичах се на там хванах въжетата и почнах да дърпам. Беше доста тежичка, но не спирах да дърпам. Вече почти я виждах и щом тръгнах да я хващам тя ми удари един в лицето с крак. Паднах на задните си части, а Кристъл беше вече извън опасност. Тя се обърна и ме видя: