Слугинята на вампира

Част 41

- Майко?

- Аз съм! Коя друга може да е? - светнах крушата и... да това беше тя. Перфектна фигура, дълга кестенява, къдрева коса и изящно сини очи. Отделих се бързо от Люк и отидох при нея, като я прегърнах.

- Не знаех, че ще идваш?

- Който не си вдига телефона, така е! - обърна се към Люк и каза. - Вероятно ти си момчето което е пленило умът на дъщеря ми? Казвам се Керал Джонсън!

- Приятно ми е аз съм Люк Фаяр! Защо Джонсън?

- Спокойно с мъжът ми сме разведени от 13 години! Имам друго дете от... Натали скъпа не си ли му обяснила?

- Забравих! - прошепнах му - Извинявай!

- Та вие двамата изглеждате доста близки вече! Простете, че ви прекъснах, но господин Фаяр каза да изчакам Натали тук! Та...

- Майко знаеш ли, че имам стая за теб? Ти не си го разбрала! Казал ти е в стаята за гости да бъдеш! - казах ѝ и я хванах подръка насочвайки се към стаята за гости. Багажа и вече беше там. Знаех, че преди секунди Люк притича и показа стаята. Настаних я и се направих на изморена, а тя веднага почна да говори какво съм щяла да направя преди малко. Затворих вратата и се насочи към стаята си търсейки хапчетата си, нищо че страстта си отиде. Нямаше ги и знаех, че Люк ги е взел.
Отидох в стаята му и го заварил с чаша вода и стисната длан.

- Страстта отдавна си отиде, Люк!

- Сигурна ли си или казваш това защо майка ти ни сгащи? - поклатих глава в съгласие. Той дойде при мен и ми подаде чашата и хапчето.

- Знаеш, че можем да отидем на нашето тайно място?

- Където бяхме на рожденият ми ден ли?

- Да!

- Да тръгваме преди мама да е дошла! - изпих хапчето, качи ме на гърбът си и за секунди бях до леглото на тайното ни място. Веднага сля устните ни в дълга и изпепеляваща целувка в мига когато бяхме пристигнали. И тази целувка доведе до леглото, че първо, че трето и т. н.т.

Чувството което изпитах беше по-невероятно и силно от първият път. Усетих го наистина и беше неописуемо.
Единствения дискомфорт беше майка ми, която остана в стаята за гости. Толкова се уплаших, че тя беше там. Как ли ще ме тормози утре?

- Какво е в главата ти, любима?

- Нищо! Мислех!

- За майка си, нали? Чесно казано не усетих, че има някой там! Можех да усетя още преди да вляза, но ти притъпи инстинктите ми!😑😉
- Ах ти!? - закачливо го пернах по рамото. - Значи аз съм притъпила инстинктите ти, така ли?