Слугинята на вампира

Част 66

След 5 часа (+ 18)

Аз се стреснах и се събудих, чувствам се дезориентирана. Кошмар ли имах? Огледа се на около... (Ама разбира се то в тоз дворец...)
Спалнята ми беше мрачна и изпълнена със сенки, а сърцето ми заблъска силно в гърдите, когато се изправих в леглото.
Станах от леглото.
Слава богу още съм си аз! И чакам Люк. Тръгнах да видя колко е часа...
Няколко момента по-късно дочух равномерните му стъпки да изкачват стълбите, а малко след това вече чукане на вратата. Отворих му. Люк пристъпи вътре. Беше облечен с широко спортно долнище, маратонки, тениска. Изглеждаше много небрежен и секси, но той все пак закъснея.

- Събудих те? — каза той с леко притеснен глас.

- Да - признах, като скръстих смутено ръце пред гърдите си. В крайна сметка бях облечена единствено с тънката бяла нощничка и ме караше да го чакам... - Но няма нищо нали вече си тук! - Люк затвори вратата след себе си и ме погледна сериозно. Явно проверяваше дали съм аз или Лиса...

- Изглеждаш ми малко изморена? Извинявай че дойдох по-късно? Трябваше да ги озаптявам и да подредя... Гледах да се измъкна по-бързо... Но когато видях часа, а и може да си ми сърдита? По-добре да го отложим.. - просто не можешех да понеса мисълта да го пусна. Когато той се обърна, аз се пресегна и го хвана за ръката.

- Люк, не си отивай — казах, а гласът ми трепна леко. - Не ти се сърдя и те разбирам! - той се обърна отново към мен. - Аз те чаках! - гледаше ме само няколко секунди, приведе се напред и устните му се притиснаха в моите, езикът му се плъзна нежно в устата ми, а аз се отпуснах в силните му обятия. Ръцете му се плъзнаха надолу до бедрата ми, тършувайки по тънката материя на нощницата ми. Кожата ми настръхна, а зърната ми се втвърдиха, когато топлото му тяло се притисна към моето. Устните на Люк бяха толкова нежни. Устните му ми казваха, че се нуждае от мен, че ме иска, че ме желае както нищо друго на този свят. Устните му ми казваха, че ми вярва, че разчита на мен. И по-добре да не го карам да бъде разочарован, че е закъснял с около 5 часа.
Можех да усетя как емоциите му се излъчваха от него и се пропиваха в кожата и костите ми, заливайки ме цялата.
Люк не беше непринуден, не беше обикновен. Той бе опасен, плашещ и мистериозен, това си мислех преди, но сега той е при мен и няма да го пусна.