Слугинята на вампира

Част 38

Настъпи дългоочакваната сутрин, но не така спокойно.
Валентина стана първа и почна да разбужда на ред, както се разбрахме.
Но мен в този момент не ми беше до ставане, но всички задружно издърпаха завивката ми и ме вдигнаха. Нямах друг избор освен да стана и да се оправя. Всички освен мен бяха готови, но нали сме женския отбор "Чакаме всеки без изключение".
След около 10 минути бях готова. Облечена бях с електриково зелен бански на черни райета. Бях се загънала с дълъг шарен копринен шал, който Рея ми каза да си сложа. Взех си и плажната чанта в, която сложих две хавлии. Една за мен, а другата за Люк, ако си забравил неговата. Взех си и слънцезащитен крем. Вече бях готова и като светкавици се втурнахме на вън. В този момент момчетата излизаха от тяхното бунгало. Засякохме поглед и след секунди всеки почна да тича към плажа. Някой ползваха супер вамп. скоростта си, но заради пясъка се спъваха и падаха. Аз и Люк без да използваме сили си тичахме бавно и едновременно пристигнахме на плажа. На мястото където е позволено да разтовариш нещата си ние оставихме чантите си. Когато погледнахме назад видяхме как всички без Рея се търкаляха в пясъка и се събаряха взаимно.
Рея им се хилеше от страни и от смях и тя падна на пясъка. Почнахме да се хилим. След задружния смях пак се започна надпреварата. Люк ме побутна с пръст и попита:

- Ъм мога ли да ползвам твоята хавлия, че не съм си взел?

- Радвам се, че те познавам толкова добре! Взех втора хавлия, за теб! - наведох се и почнах да вадя хавлията от чантата. Подадох я на Люк. - Може да я постелиш до моята, ако искаш?

- Да точно това мислех да направя! Между другото взех чадър, за да не изгориш! А и другите казаха, че на обяд ще се върнат в бунгало, за да ядът, но аз донесох храна за теб и мен! - каза ми той докато постилаше хавлията си до моята.

- О, колко мило от твоя страна! Сянка и храна! Голяма съм късметлийка с такова мило и чаровно момче като теб!

- За теб още ли съм момче? Не съм ли вече мъж!

- Нямах това предвид...

- Знам! Само те дразня, любов! - той се доближи до мен и постави малка, сладка, целувка на устните ми. Аз се изчервих, а той се усмихна широка.

- Всъщност като се замисля мога да те наричам дядо!

- Не ми харесва на къде биеш с това! Но съм сигурен, че един дядо не би те накарал да се изчервиш от няколко думички...