Слугинята на вампира

Част 65

Г. Т. на Люк

Гледах как опря меча на Натали в гърлото на Бен. По всичко си пролича, че това не е Натали. Казах на двамата, които препоръчах за армията да останат с мен, а другите ги оставих да се разгряват или поне да изтрезнеят.
Заедно с всички останали тръгнахме към зала 2, но усещах, че е намислила нещо. Застанах зад първи ред и видях как всички спряха пред входа на залата. Надникнах за да видя и направо замръзнах. Те бяха обезглавени. Чу се потупване на микрофон и от там се разнесе гласа на Натали, но по-груб и не звънлив.

- Хей, плужеци жалки! Нима си мислехте, че всички сте достойни за армията? Явно сте били твърде наивни, че ще оставя всички ви живи! Тези двамата са пример за всички! Цялата зала е голям капан и условието да влезете в армията е да преминете всичко без да умрете или станете на прах!

- Напред! - извикаха всички и стремглаво се спуснаха през отворената врата.

За 20 секунди вече полoвината бяха изтребени от капаните, а другите се държаха все още. Аз успях да предвидя всеки капан и да се измъкна без една драскотина. Другите активираха капаните и аз виждах как действа механизъма и ги избягвах. Тя се беше постарала доста, но явно не бе предвидила колко съм добър. Когато минах всички се озовах точно по средата на терен пълен с пясък. Тя седеше срещу мен с не много доволно изражение. Това изражение не отиваше добре на лицето на Натали и ще направя всичко, за да си я върна обратно дори ако трябва да счупя тялото ѝ.

Тя махна с ръка и автоматично капаните се прибраха и деактивираха. Тя почна да пляска бавно и само това се чуваше в цялата зала. Всички бяха ранени и гледаха към мен, сякаш очакваха да защитя честа им. Това щях да го направя и без погледите им да са втенчени в мен. Трябваше да вляза в ролята на непокист отново.

- Капаните ми не са те засегнали, така както виждам!

- Нормално, аз съм елит!

- Аха! Тогава нямаш нищо против да се изправиш срещу мен?

- Само ми кажи правилата, кукло!

- Нека да си поканим поне по-здрава публика, какво ще кажеш?

- Дадено! Таман да загрея! - тя слезе от терена и застана до един микрофон окачен до кабинета ѝ.

- Моля ви явете се в залата ми за да се насладите на последния кръг от изпита ми! - тя се завърна в единия ъгъл почна да се разгрява. Беше готова да е сериозна. Всички които имаха интерес и знаеха за теста напълниха залата. До мен застанаха в моя ъгъл Айзък и Мориц.