Слугинята на вампира

Част 25

Вече влязохме в залата в която аз и Люк ще се научим да стоим на по-далечни разстояния, за целта Лондоф ни помага.
Той ни напътваше да правим опити с отдалечаване постепенно, но в двата случая или Люк беше залепен за стената или аз. После той каза, че вижда някаква невидима нижка, която ни свързва. Решихме, че трябва да излезем на вън. Зад имението имаше огромна барака. Лондоф каза, че тя също се брои за постройка и ако аз или Люк излезем по отделно ще се появи нижката и той ще я унищожи. Излязохме и Лондоф реши, че аз трябва да съм вътре, а Люк да излезе на вън.

Влязохме вътре заедно, Лондоф беше в готовност. Аз се хванах здраво за градите от страни, които крепяха бараката. Люк излезе и след около 10 крачки усетих как силата ме дърпа на вън и се хванах по-здраво. В умът ми се настани фантазия която ми показа, може би какво ще стане след като се получи...

*Фантазията*

- Получи се Натали! Може да излезеш! - каза ми Люк. Аз излязох от вън. Прибрахме се заедно в имението, а аз бях умствено изморена. Качих се в стаята си, а Люк и Лондоф останаха да обсъдят нещо. Затворих очи и бързо ги отворих и вече беше сутрин, а аз бях облечена в прислужническа униформа и парцал в ръка. Бях в кухнята и видях три силуета, които бяха оголили зъби като на вампири , чакащи да им слугувам. Люк беше седнал на обичайното си място, когато се опитах да му кажа нещо трите силуета се насъбраха около мен и се опитаха да пият от мен. Изкрещях на Люк:

- Люк! Помогни ми! Какво ти става!?

- Аз съм вече безчувствен забрави ли?Това е част от плана! Но да си призная ти вече не ме интересуваш...... не ме интересуваш....

*Край на Фантазията*

Разтърсих глава, за да се отърва от тази ужасна моя извратена фантазия. В този момент усетих по-голяма сила на дърпане от вън, че ръцете ми се изплъзнаха от гредите и буквално полетях на вън. Минути преди лицето ми да се сблъска със земята Люк ме хвана. Благодарих му, и попитах:

- Стана ли?

- Боя се, че не! Това е много здраво! Може би действа на психична основа!?- каза Лондоф.

- Какво ще рече това? - попита Люк

- Ами значи, че един от вас не желае да пусне другия! С други думи вкопчил се е! - когато го каза той и Люк се обърнаха към мен.