Слугинята на вампира

Част 68

Г. Т на Люк

Бях стигнал вече в имението на баща си. Завесите вътре бяха черни, а къщата изглеждаше токова стара, че едва я разпознах в началото.
Двора не беше поддържан вероятно от месец.
Сега гнева ми не ме ръководеше. Бях си аз самия. Отворих голямата порта и влязох. Бавно се приближих към входната врата. Отворих я бавно. Изкърца познато и влязох. След мен тя хлопна силно. След минута дойде икономът Форпс. Беше блед с изпито лице от мъка, а под сините му очи имаше торбички, вероятно от недостиг на сън. Гледайки го разбрах, че по нищо не си прилича с Натали. Към него не изпигвах гняв, но само при мисълта за Натали ми идва да изкрещя.
Той ме гледаше, а в очите му се завормиха сълзи:

- О, господарю, Люк! Вие се завърнахте?

- Какво е станало?

- Баща ви! Почина, господарю! - сълзите се отрониха. Избърса се с кърпичката, която носеше в левия си джоб.

- Значи е истина!

- Цял месец мина! Къде бяхте? Ами, Натали? Тя с теб ли беше!

- Не ми споменавай за тази... Съжалявам! Просто съм малко разстроен! Може ли да си отида в стаята! Това беше тежко за мен!

- Да! Разбирам ви! Аз ще ви изчакам когато сте готов!

- Благодаря ти! - качих се в стаята си и ридание и силен плач ме напрегна и изригна. Не помня от кога не бях плакал така. Може би от когато загубих мама. Сега осъзнах, че съм сам. Изгубих майка си, баща си и Натали. Сам съм! Нищожество като мен не бива никога да бъде щастливо. Не заслужавам да имам семейство...

3 часа по-късно

- Върнах се рано сутрин в имението и видях, че много хора се бяха събрали в двора. Когато понечих да попитам някого за ситуацията, входната врата ииизлезе ковчег! След него вашите приятели и Лондоф излязоха! Един от тях носеше снимката на господаря Фаяр! После разбрах, че е починал! След това къщата почна сама да се руши! Поправях я, но след ден пак се връщаше!

- Ясно! - когато баща ми е умрял не е предал силите си на мен и така къщата може да бъде разрушаваща се! Много вампири могат да влизат тук!

- Люк! Аз трябва да ти предам нещо! - погледа на Форпс се за мъгли. Под влияние е.

- Кажи ми!

- Силите на баща ти са в Лондоф! Той ги предаде временно на него, докато ти не се върнеш! Сега ти си тук! На този лист ще ги откриеш! Не се тревожи! В мига щом тръгнеш аз ще забравя, че изобщо си се появявал! Също така ще замина на пътешествие и ще намеря нов дом! - погледа му се просветли. Погледна ме и добави. - Знам, че Натали го е сторила, но под влиянието на проект Лиса! Ако чувстваш, че Натали няма да може да се съвземе, помогни ѝ да си отиде! Не е мое дете и го осъзнавам, но годините, които бях с нея и когато реши да бъде при мен беше най-хубавото, което може да ми се случи! Тя беше всичко което ме държи в този свят! Сам прецени какво желаеш!