Слугинята на вампира

Част 40

След разговора с баща ми, за връзката между мен и Люк имаше леко неразбирателство... но главното сега е, че баща ми знае и няма от какво да се притеснявам. Вечерта реших да напиша нещо от домашните, че утре с този пикник ще ми замине времето. Приключих с половината до 00:30. Тъкмо Люк ще има възможност да ме събуди.
Тъка и стана спах до 13:00. Когато Люк ме събуди каза, че ще тръгнем за пикника в 15:00. Облякох си рокля, а отдолу нея къси панталонки. Реших да си сложа само спирала и фон доь тен. И изправи косата си, вързах се на две опашки. Приличах на малко дете, но какво ли не правя за него. Слязох долу и Люк ме чакаше с кошница в ръка, на вратата. Отдох при него и тъкмо да излезем, когато Лондоф ни спря.

- Простете, че ви спирам, но трябва да погорим относно вампирите преследвачи!

- Спокойно, силни сме не се притеснявай! - изстреля на бързо Люк и ме хвана за ръката.

- Знам, че сте силни, но вампирите са клас С! Аз съм клас В! По-силно са от мен, но освен тази сила те са новородени! Аз мога да ги поваля така, че да имам 30 минути да избягам! А вие ще сте мъртви преди да направите каквито и да е движение!

- Щом са толкова опасни какво ще правим? - попитах уплашена.

- Ще ви обуча! Може да съм клас В, но поне мога да ви помогна с нещо! Вие можете да станете С клас само ако тренирате повече! Разбира се, ако аз ви обучавам!?

- Съгласни сме! Сега довиждане! - казахме в един глас и избягахме на вън. В бързината Люк ме сграбчи и с вапирската си скорост се изстреля.

- Къде отиваме? - питах го.

- Ще видиш! - каза ми той и продължи да ускорява. Толкова бързо бягаше, че затворих очите си, заради силата на съпротивление. Вкопчих се по-здраво в ръката му.

- Пристигнахме! Вече можеш да ме пуснеш от схватката си на "боа удушвач"! - отворих очите си бавно и когато зрението ми привикан със светлината, видях най-пленителната картина. Цяла равнина с шарени цветя красеше всичко, а в далечината и около тях имаше зелена трева.
Пуснах Люк и като малко дете почнах да тичам из полето от цветя. Където стъпвах, не далеч от мен, излизаха пеперуди. Люк вече беше разпънал шарено одеяло на което кошницата седеше, а върху нея две чинии със сандвичи. Притичах до него и казах:

- Люк това място е страхотно! Как си го намерил?

- За моето момиче бих отишъл и на края на света стига тя да е щастлива!