Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

二

- Техьонг. - измърморих под носа си аз, надявайки се че това ще му е достатъчно и ще ме остави на мира.

- Ле-ле, той можел да говори. - възкликна драматично Чонгкук. - Техьонг значи.. - той започна бавно да изблъсква тялото ми с неговото назад, докато гърбът ми не се долепи до студената стена, а лицето на момчето пред мен, на сантиметри от моето. - Не разбирам толкова ли съм страшен, че чак да си глътнеш езика?

Преглътнах звучно. Близостта ни беше прекалена и ме притесняваше. Исках да се мръдна, да го изблъскам, да избягам, но тялото ми не ме слушаше. Бях като вцепенен срещу непознатия.

- Ами т-ти започна да ме преследваш, като някой психопат, не можех да съм сигурен, че н-няма да ми направиш нещо... - осмелих се да проговоря, макар че все още не бях сигурен какви точно са му намеренията.

Тези ми думи предизвикаха повдигане на вежда и широка усмивка от негова страна.

Той вдигна ръката си и я облегна на стената зад мен, точно до главата ми. Аз захапах долната си устна. Тази ни поза би изглеждала доста погрешно отстрани. Сърцето ми все така не се беше успокоило.

Той сякаш знаеше, че предизвиква нечовешки страх у мен и това го забавляваше.

- Да, разкри ме! В колата си държа оръжията и трупа на последната ми жертва, който впрочем все още не е изстинал. Ще ми помогнеш ли да го заровя или искаш ти да си следващият?

Като чух тези думи да напускат устата му настръхнах и тялото ми се вкочани. Въздухът около мен сякаш се изпари.

След секунди, обаче силен смях развали настаналата, напрегната тишина наоколо.

От страшен и опасен мъж, Чонгкук се превърна в невинно, очарователно зайче.
Буквално ми напомни на заек, може би заради двата му малко по-големи, сравнено с другите, предни зъба.

- Ама ти сериозно ли? Ебавах се! Да си беше видял изражението... Безценно. - продължи да се хили той, като на последните думи почти се задави. Аз изпуснах въздуха, който несъзнателно бях задържал и го ударих леко по рамото.

Защо се връзвах толкова лесно на всичко?

-Не е забавно. - намръщен и в същото време малко по-спокоен се обадих аз.

Чонгкук игнорира действието ми и най-свободно бръкна в джоба на якето ми, като извади от там подаващия ми се телефон. Единствената мисъл, която започна да се върти в главата ми беше ''моля те, не го кради".