Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

二十九

Пред мен се яви определено някакво копие на чернокосия. Това не можеше наистина да е Чонгкук, когото познавах.

Изглеждаше толкова различен, сякаш е болен.

- Влез. - гласът му бе пресипнал. Имах чувството, че влага всичките си сили в изговарянето на една дума.

Той ми направи място да мина и аз се вмъкнах вътре. Двамата се предвижихме във всекидневната му и той се настани на дивана.

- Седни. - продума отново и аз го послушах, като седнах с неудобство на прилично разстояние от него.

Забих поглед в земята и започнах нервно да си играя с пръстите на ръцете.

- Нещо за пиене?

Аз поклатих глава отрицателно.
Отново мълчание. Проклетата тишина щеше да ни погълне.

Нито един от двама ни не знаеше какво да каже. Или по-точно от къде да започне.
Сега имах шанса да го огледам по-обстойно.
Изглеждаше по-зле и от вчера, ако изобщо това е възможно.

Имаше тъмни кръгове под изморените му, пълни с тъга очи. Кожата му бе изгубила хубавия си меден цвят, сега беше като омазан с брашно. Гласът измъчено дрезгав, а тялото му превито. Отново бе облечен в черно, но сега дрехите му стояха като чували, не го открояваха така привлекателно, както преди.

Днес поне не миришеше на алкохол.

Изобщо все едно гледах версия на Чонгкук от друг свят. Свят, в който той само се е измъчвал и страдал.

- Как си? - чернокосият развали тишината и прекъсна размислите ми.

- Наранен. - отговорих му честно, а той сведе поглед виновно към пода. Нямаше очи да ме погледне.

- Виж, бебч... тоест Техьонги. Няма смисъл да започвам с това колко много съжалявам, защото знам, че е излишно. Колкото и извинения да ти пробутам, то те няма да са достатъчни да оправдаят постъпките ми.

- Така е.

Аз потвърдих думите му и Чонгкук стисна очи.

Истината боли.

- Нека просто започна отначало. Искам да ти разкажа всичко и не виждам по-подходящ момент от този колкото и да ми е тежко.
Искам да знаеш, че това го знаят само баща ми, Сокджин и Намджун, двама от най-близките ми приятели. И то дори не изцяло.
Не съм споделял историята си с никого от хората, с които съм имал връзка.