Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

四十

Когато отключих стаята си и с Кук пристъпихме вътре видях най-очарователната гледка на света.

Джимин и Юнги бяха увити с обща завивка и гушнати един в друг, като две коали.
Лицата им бяха на милиметри, носовете им се докосваха, буквално дишаха един въздух.
И двамата спяха толкова спокойно, че изглеждаха като две невинни ангелчета.

Но ако съдя по това, че бяха без тениски, па най-вероятно и без боксерки, надали са чак толкова невинни и чисти.

Само не разбирам защо се намираха в моето легло. Добре, че нямаше да спя повече в него. Кой знае какво се е случвало там...

- Толкова са сладки, чак не искам да ги будя.

Аз прошепнах на Чонгкук. Той завъртя очи и зловеща усмивка се настани на лицето му.

- Ние сме по-сладки, а и щом ти не искаш...
- тъмнокосият взе една голяма кутия, даже не знам какво имаше вътре и започна да я блъска с огромната си ръка, все едно свири на барабан.

Чуха се силни звуци и секунди след това и двамата подскочиха от местата си стреснати и притеснени.

- Какво по дяволите? - Джимин изпсува на висок глас и аз се изкисках, защото звучеше точно като някое момиченце.

Юнги хьонг само гледаше наоколо объркано, със притворени очички. Но когато погледът му срещна този на Кук той се усмихна леко.

- О, добро утро, Чонгкуки. - измърмори синекосият и му помята, докато се прозяваше.

- Добър ден, хьонг. - Кук го поправи и направи знак към часовника на ръката си с усмивка.

- На какво дължим изненадващото ви посещение? - Джимин дръпна завивката към гърдите си, за да прикрие голото си тяло.

- Трябва да поговорим, Чими.

                             ==========

- Ама ти абсолютно ли си сигурен, че искаш да живеете заедно? - най-добрият ми приятел ми зададе този въпрос за десети пореден път.

Чонгкук и Юнги излязоха уж да се разходят и ни оставиха да поговорим насаме.
Джимин все още не можеше да повярва, че ще се местя.

- Да, сигурен съм. Обичам го, Чим. И искам да съм с него всяка възможна минута.

- Разбирам те. Да, да, разбирам те. - Джимин кимаше спокойно, но миг след това избухна. - НЕ, не те разбирам, бездушен "най-добър приятел" такъв! Ще ме оставиш сам самичък тук, ами ако ме ограбят и теб те няма? - той започна да се преструва, че плаче и да ме удря по гърдите.