Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

三十二

Отворих бавно очите си, но веднага след това ги свих, заради дразнещите, сутрешни лъчи на слънцето, които се показваха от прозореца.

Прозях се и погледнах часа. Изумих се, че е седем сутринта, а аз бях толкова бодър, наспан и изпълнен с енергия. Не се бях чувствал така от... ами никога.

Винаги съм мразел да ставам прекалено рано. Сутрините са направени за да се проспиват. С усмивка аз се опитах да стана, но някаква тежест не ми позволи да мръдна от мястото си.

Тогава осъзнах, че се намирах в дома, стаята, леглото и обятията на Чонгкук. Сърцето ми се стопли, разтупка и ускори ритъма си тройно.

Как се бяха променили нещата за толкова кратък период от време..

Ако се върнех няколко дни в миналото и кажех на предишното ми аз, че с Чон ще се съберем, бих му се изсмял и вероятно показъл среден пръст.

Но сега... след трогателната му история, всички трудности и изпитания, на които животът го е изправил и въпреки това той ги е преминал, независимо по какъв начин, мисля че се привързах дори повече.
Чак се чудя как на моменти си мислех, че моят живот е труден.

А фактът, че съм един от малкото, които знаят за личните му подробности, ме караше да се чувствам специален и да му вярвам на сто процента.

Това не е нещо, за което човек лъже.

А относно най-важното - признанието за чувствата му. Това вече ме бутна от ръба на скалата. Не вярвах, че Чонгкук може да изрече тези красиви думи на глас, пък какво остава точно на мен.

Не вярвах, че мога да накарам момче да ме хареса истински. Все още не го. Но усилията, които Кук положи ме разтопиха.

Бях толкова влюбен в това момче и може би и той в мен.

Да, страхът, че може да ме остави все още си бе там, но предпочитах да пренебребгвам тези мисли и да се надявам, че просто си въобразявам.

Тихо измрънкване, сякаш на бебе, ме накара да се откъсна от мислите си и да се срещна с най-прекрасната гледка на света.

Спящият Чонгкук бе притиснал красивото си лице в бицепса на ръката ми и я гушкаше, като някоя играчка.

Пухкавите му, меки устнички бяха леко разтворени. Всеки път, в който той издишваше, топъл въздух гъдилкаше кожата ми и аз настръхвах.