Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

四十二

С Чонгкук се бяхме излегнали на леглото, той по гръб, а аз настрани, положил главата си точно над сърцето му и обвил ръце около голото му коремче. Бяха изминали минути от както му зададох въпроса си и вече бях изгубил надежда, че ще отговори.

Но той бързо опроверга мислите ми.

- Има моменти, в които майка ми ми липсва много повече от обикновено. Когато съм тъжен, наранен или се чувствам неудволетворен от живота, което преди да те срещна бе ежедневие. И имам нужда от утеха. От една незаменима такава. Майчината. Затова и създадох тази стая. Направих я за нея и я обзаведох по нейн вкус, за да си създам илюзията, че тя е още сред живите и живее с мен. Само двамата. Без онзи негодник баща ми. И когато нещо ме мъчеше или просто имах нужда от компанията и влизах в стаята, лягах на леглото и гушвах една нейна снимка, предствяйки си, че съм в прегръдките ѝ.
Жалко е знам, но ти няма как да разбереш липсата ми.

Трогнах се от думите му. Разчувстваха ме и аз затегнах хватката си около него, като вдишах от аромата му. Силното ми момче.

Исках да го накарам да се чувства разбран, да му покажа, че сега не е сам и че макар и незаменимата му майка да не е тук, аз ще го подкрепям и ще опитам да дам всичко от себе си, за да е щастлив.

- Може да не знам какво е чувството, но го разбирам. И не е жалко, недей да говориш така.

Настъпи тишина.

Всеки от нас потънал в мислите си, толкова близо един до друг, но в същото време толкова далеч.

Споделяхме си взаимно топлината и се наслаждавахме на компанията си. Обожавах простите моменти като тези, в които само лежахме един до друг. Без никакви усилия, толкова лесно, приятно и отпускащо.

- Ако мама беше жива и имаше шанс да се запознаете, много би те харесала.

Усетих как усмивка се появява на лицето му и при мен автоматично се случи същото.

- Мислиш ли?

- Сигурен съм. - каза го толкова уверено. Разтопих се от радост.

Да иска да ме запознае с майка му значеше толкова много. Жалко, че обстоятелствата не го позволяваха.

- Добро начало на съжителството ни между другото. - Чон се засмя и аз преглътнах шумно.

- Няма да се повтори, обещавам.

- Нека говорим за друго.