2.4K 163 19
                                        

Беше станало седем часа, а най-добрият ми приятел все още не се беше явявал пред очите ми. Звънях му, но телефонът му беше изключен.

Това беше нетипично за него.

Аз пък от своя страна бях прекарал целия ден в гледане на филми и ядене на вредна храна. Не се и оплаквах.

Мислех да си пусна, този път някоя драма, но плановете ми отпаднаха, когато телефонът ми позвъня и името на Чонгкук беше изписано на екрана. Обмислях да не вдигам, обаче пък си изгарях от желание да чуя гласа му.

След няколко умствени спора със себе си, накрая пръстите ми сами натиснаха зелената слушалка.

- Най-после благоволи да отговориш. Тъкмо щях да затворя.

- Благодари се, че изобщо вдигнах. - реших да се направя на интересен.

- Ти трябва да си благодарният в случая. - и отново тази самоувереност в гласа.

- Хм и защо така?

- Приготви се и ще разбереш. След половин час ще те чакам пред общежитието ти. Облечи нещо секси. Например тесните ти дънки от днес. - преди да успея да кажа каквото и да било той прекъсна разговора.

Какво по дяволите? От къде знаеше, че живея в общежитие? Защо ще идва тук?

Хиляди въпроси се въртяха в главата ми, но нямах време за тях, защото Чонгкук ми даде само половин час, а аз бях по-зле и от момиче в това да съм готов навреме.

Да, нормалните хора не биха се подчинили на заповедите на един нахалник, ама какво общо имах аз с нормалното...

Мозъкът ми крещеше да си стоя под одеалото, а сърцето да се обличам по най-бързия начин.

Хората са казали слушай сърцето си, така че...

Обух си черни, тесни дънки и запасах една бяла широка риза в тях. Нищо официално. Нищо конкретно. Оправих за последно косата си и наметнах червеното си яке.

Когато излязох отвън видях Чон подпрян на капака на колата, да гледа нещо в телефона си. Но когато ме видя, той бързо го прибра в джоба си и ме огледа най-безсрамно от глава до пети. Захапа долната си устна, а аз сведох поглед, защото руменина се изписа върху бузките ми. Просто я усетих.

- Закъсня. - нагло не забрави да ми натякне. - Обаче пък чакането си е струвало. По-секси си, от колкото очаквах. - отвори колата и аз седнах на кожената седалка, без да казвам нищо.

The Drug In Me Is You //taekook// Where stories live. Discover now