Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

三十

- К-какво? Д-да не си вземал наркотици?

Бях се стреснал. Не знам защо след целия този разказ, това бе първото нещо, което го питах. Може би, заради външния му вид. Защото ме е грижа прекалено много за него.

Различни картини на Чонгкук, вършейки глупости през изминалата седмица, изникнаха в главата ми.

- Не. Това, че разтиквам наркотици не значи, че ги употребявам.
Не разбираш ли, бебе? Единствената дрога, която вземам се казва Ким Техьонг. Вземах я често и по много. Станах зависим от нея. И тези дни, в които дори не съм я поглеждал бяха повече от ужасни. Ти си наркотикът в мен.

Аз бях отворил широко очи, докато сълзите ми се сипеха от тях. И двамата плачехме и изливахме чувствата си, всеки по свой си начин.

Беше красиво. Объркано, но красиво.

Чонгкук продължи да говори докато хълцаше и хлипаше.

Пронизваше ме със зачервените си очи и настойчив поглед. Поглед, който може би най-после казва истината.

- Не знам какво ми направи, Техьонги, но това не съм аз. Никога до сега не съм се чувствал по този начин. От първия момент, в който те видях в университета си казах, че има нещо в теб и изпитах нуждата да те заговоря, но все не намирах удобен момент. Най-накрая успях да те хвана сам в онази уличка. Да, може да ти изглеждам като някой перко, който те следи, но наистина не можех да спра да мисля за теб. И тогава не се сдържах.

- И как би човек. Погледни се. Толкова си привлекателен и различен. Хубаво различен. Обличаш се толкова спонтанно, въпреки това всичко ти подхожда. Косата ти... толкова мека и уникална, а красивото ти лице няма какво да го коментирам. Всеки един детайл е толкова перфектен. По-дълбокият ти, дори от моя глас, също. Побърква ме. Крачиш из улиците уверено и гордо, а иначе си такова скромно, малко, срамежливо бебче. Устат си, но като ти направя комплимент или някой извратен коментар, веднага се изчервяваш. Също както сега.

Аз през плач се засмях и скрих зачервените ми бузки с длани.

- Уникален си и това твое съвършенство ме накара да изпитам странни неща долу в корема си. Като влюбена за първи път дванадесет годишна в някой батко. Нещо, което никога не съм чувствал. Затова и не знаех какво да правя, как да се изразя и се държах като пълен, нещастен задник.
- Чонгкук се изкиска и изтри отново следите от паднали сълзи.