- Техьонги...
Виждах как Чонгкук бе застанал над мен и ме потупваше нежно, за да стана.
- Техьонги, бебчо, събуди се...
Бе толкова красив. Няколко кичурчета от косата му бяха клюмнали надолу и очите му светеха от радост. Усмихваше ми се като някое зайче и галеше едната ми бузка.
- Те! Техьонг... събуди се.
Бавно отворих очи и вместо Кук, видях най-добрия си приятел насреща ми.
- Те, ставай вече, два на обяд е. От кога спиш? Не може да продължаваш така.
Той се опита да ме изправи на крака, но на мен ми се зави свят от рязкото движение и залитнах назад. Паднах в седнало положение на леглото си.
- Ким Техьонг искам веднага да се стегнеш! Оставих те тези дни да си съсипваш здравето, но повече не мога да те гледам как се превръщаш в депресирана развалина. Видях как си си изхвърлил вечерята снощи, кога за последно яде като хората? Виж се, заприличал си на ходещ мъртвец, целия си блед като мумия! Само спиш и плачеш, така няма да постигнеш нищо полезно за себе си!
Аз бях свел глава от срам и тъга защото знаех, че Джимин казваше самата истина.
- Обичам те, но няма да си върнеш Чонгкук, ако страдаш по него. По този начин само си вредиш.
- Имаш право, Чим. - гласът ми бе пресипнал. Не бях говорил много тези дни.
Приятелят ми бе напълно прав. Животът за жалост продължаваше и колкото и гадно да се чувствах, трябваше да се изправя.
- Разбира се, че съм. Сега ще станеш, ще се изкъпеш и срешеш хубавата си косица, ще махнеш тeзи мръсни дрехи и ще облечеш някои чисти, че да станеш шокар мома. А после ще идем да се наобядваме едно хубаво.
Джимин ми се усмихна широко и ме подкани. Нямах огромно желание да излизам, но и избор също, затова се изправих.
==============
Когато приключих с оправянето си, с Чим излязохме. Решихме да идем да хапнем бургери.
Тъкмо влязохме в топлото помещение и видяхме Хосок седнал сам, да си играе на телефона.
- Хобии! - Джимин изписка радостно към него и той се обърна срещу нас.
- Те! - червенокосият викна също и ми даде огромна прегръдка.

YOU ARE READING
The Drug In Me Is You //taekook//
Short Story"Той имаше красиви, дълбоки очи. От тези, в които може да се изгубиш лесно. И предполагам, че аз го направих."