Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

三十六

*две седмици по-късно*

През изминалите две седмици почти не съм напускал стаята си.

През цялото време бях забил глава над учебниците и записките си, решен, че няма да се откажа, докато не науча всичко нужно.

Джимин и Хосок излизаха доста често навън, а аз след лекциите направо се прибирах и учех до късно вечерта.

Чонгкук не спираше да ме търси и да ми казва, че иска да ме види, но аз не му се дадох, защото знаех, че излезем ли, той няма да ме пусне да се прибера в нас, а отидем ли в тях аз също няма да искам да си тръгна.

Затова оказах силна воля и отказах предложенията му за срещи, колкото и изкушаващи да бяха те. Когато денят на изпитите най-после настъпи, аз бях целия плувнал в пот и треперех от притеснение.

Всичко, за което можех да мисля е че ще се проваля и ще разочаровам себе си и родителите ми. Но Чим и Хоби непрестанно ме успокояваха, казваха ми, че ще успея и че ученето ми не е било напразно.

И се оказаха прави.

Тази сутрин отидохме да си видим резултатите. И познайте какво?

Бях ги взел.

Не вярвах на очите си, трябваше да прочета няколко пъти името си в списъка, за да се уверя, че няма грешка. Почувствах се страшно горд и първият човек, на когото се обадих бе Чонгкук.

Срещнахме се веднага след разговора ни, защото той също бе дошъл за резултатите.

Той като ме видя се зарадва и ме поздрави, но след това реши да се прави на големия шегаджия и ми съобщи унило, че не е взел своите.

Стана ми много гадно и започнах да го успокоявам, да го гушкам и целувам. Идиотът даже започна да се преструва, че плаче, но накрая не сдържа смеха си и каза, че се бил "ебавал" и си е взел всичките изпити.

Аз започнах да го удрям и "псувам", защото мразех когато правеше така. Караше ме да се чувствам много глупаво, че винаги му се връзвах.

Но накрая, преглътнах изиграното си его и го прегърнах пред всички студенти, които бяха наоколо и естествено ни наблюдаваха.

Минаха две седмици и още вниманието бе насочено към нас, когато правехме нещо двамата. Чудех се кога ли ще им омръзне, любопитните им погледи ме караха да се чувствам некомфортно и все едно правя нещо нередно.