三十九

2.4K 156 24
                                        

Отворих бавно очите си и моментално съжалих, защото силна болка удари главата ми и тялото ми потрепна.

Стиснах очи и изсъсках от внезапното, неприятно чувство. Потърках слепоочията си и останах в това положение за кратко.

- Ти благоволи да се събудиш, Техьонги. Обяд е дори аз не спя толкова много. - нежен глас се чу от другия край на стаята и аз леко се надигнах.

Видях Чонгкук седнал на един стол с лаптопа си в скута му. Той веднага го затвори и стана, като се настани до мен.

Тежестта на тялото му раздруса силно леглото и главата ми се замая още повече. Аз инстинктно поставих ръка на челото си и измрънках.

- Май някой страда от силно, пиянско главоболие?

Кимнах и се зачудих какво се бе случило снощи и как се бях озовал в къщата на Кук.
Спомените ми бягаха и това не бе никак добре.

- Ето, изпий това. Знаех си, че ще ти е нужно. - тъмнокосият ми подаде едно бяло хапченце и чаша с вода от нощното шкафче.

- Какво е това?

- Противозачатъчно. - Чонгкук продума спокойно.

- М-моля?

- Шегувам се, глупчо. Просто хапче за глава.

Аз кимнах, лапнах лекарството и го преглътнах, докато Кук държеше чашата вместо мен и ми даваше да пия.

- Едва ли ще искаш да пиеш алкохол, втори път, скоро.

- С тази ужасна болка, никога повече няма да пия. - аз продумах и Чонгкук се засмя.

- Нямах предвид главоболието, но да и то е добра причина.

Не разбрах какво имаше предвид и го изгледах въпросително.

- Не си ли спомняш какво прави снощи? - аз поклатих глава отрицателно и някак си се притесних от отговора, който следва.

- Ами да кажем, че танцуваш доста палаво, до сега не мисля, че съм имал толкова силна ерекция само от търкане през дрехите. След това и доста се забавлявахме в тоалетните...

Не се виждах в огледалото, но определено знаех, че целият бях червен, бузите ми пламтяха, исках да потъна в дън земя от пиянското ми държание.

Изведнъж ми дойде на ум много плашещ въпрос. И понеже мътните ми спомени не ми позволяваха да се сетя, бях принуден да питам Чонгкук, колкото и да ме бе срам.

The Drug In Me Is You //taekook// Où les histoires vivent. Découvrez maintenant