Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

四十四

Бе минал половин час от както всичко се случи. Само нощната лампа осветяваше стаята ни с бледа, мъглива светлина.

Аз лежах на разтояние в единия край на леглото, а Чонгкук в другия. Бях му обърнал гръб, свит на кълбо в ъгъла, а той се бе опънал мълчаливо.

Тишината сякаш ни убиваше.

Напрежение бе изпълнило въздуха, без никаква ясна причина. Не знам как бяхме стигнали до тази неудобна позиция. Всичко се случи неусетно.

Изведнъж Кук стана и рязко напусна стаята.
Това ми беше достатъчно, за да се разплача.
Всичко, от което се страхувах бе, че след като правим секс и Чонгкук вече е бил една нощ с мен, ще му омръзна и ще ме остави.

Няма да съм му от полза повече, милите коментари ще спрат и ще бъда зарязан.
Както е правил с всички останали до сега.
Приказката свършва до тук.

Параноята ме изяждаше и задушаваше. Горчивите ми сълзи не спираха да се стичат, започнах и да се давя в тях, докато стисках одеалото в юмруци.

Скоро вратата се отвори и чернокосият влезе в стаята. Опитах да се направя на заспал, но треперенето и гласното ми хълцане ме издадоха.

- Техьонги? - той се настани на леглото и се надвеси над мен. - Плачеш ли?

Не смятах да му отговарям. То нямаше и нужда, защото нямаше да се върже на лъжите ми.

Кук ме обърна към него и аз автоматично скрих лицето си в шепите, за да не ме види колко жалко изглеждах.

- Бебчо, кажи ми защо плачеш? Да не би да съжаляваш, че го направи с мен?

Въпросът му ме накара да заплача дори по-силно. Той ме придърпа в скута си и аз поклатих глава отрицателно. Отпуснах тежестта си върху удобното му, топло тяло и той погали главата ми и задната част на врата успокоително.

- Ами тогава какво има, да не би да те нараних? Боли ли те? Да не съм бил груб с теб несъзнателно?

- Н-не, не е това... - задавих се със собствения си рев и слюнка.

Чонгкук въздъхна и постави нежна целувка на слепоочието ми.

- Бебе, дишай, успокой се и ми кажи какво те разтрои така изведнъж.

Аз си поех въздух и се зачудих как да обесня изблика си на параноя.

- А-ами помислих си, ч-че ще ме оставиш, че вече ще т-ти омръзна и ще м-ме напуснеш, защото повече не съм ти интересен. Не съм и опитен и-и не мога да те задоволя и отново ще страдам, защото н-не мога да живея без теб... - накрая отново изплаках, звучах като някое бебе, което циври за всяко дребно нещо, но просто си бях такъв.