Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

三十七

- Хайде, бебчо да влизаме.

Намирахме се пред голяма сграда, изглеждаща доста скъпа и огласяваща и осветяваща цялата улица. Чонгкук бе обхванал китката ми здраво и чакаше да тръгна след него.

Аз обаче, след като видях дългата опашка пред входа на нощния клуб и силната врява, която се вдигаше от него се поколебах дали искам да стъпя вътре.

Кук, явно усетил несигурността ми, тръгна напред, задърпвайки ме.

Чернокосият, обаче не се нареди най-отзад на опашката, където трябваше, а напротив подмина всички чакащи, като пътен знак.

- Изчакай тук за минутка.

Той пусна ръката ми и отиде по-близо до охраната уверено, като започна да ръкомаха и да му говори нещо.

Големият мъж, целият в татуси, почти плешив, с огромен ръст и широки мускули, гледаше безизразно, надолу към Чон, с кръстосани ръце.

В този момент само се надявах да не си навлече проблеми, защото този тип изглеждаше страшно заплашителен, бе двоен на размерите на тъмнокосия и без проблем можеше да го свали на земята и да помете паважа с него.

След миг Чон се изхили и ми направи знак да ида до него. Хвана ръката ми отново и голямата горила ни направи път да минем.

Това породи недоволни крясъци и пуфкания сред чакащите хора, но охраната им каза да млъкват и да си чакат реда.

Колко несправедливо.

- Защо ги предредихме?

- Техьонги, искаш цяла вечер да киснем на входа ли?

- Но така не е честно спрямо другите. А как успя да го накараш да ни пусне? Познаваш ли го?

- Не, но си имам начини. - той ми намигна.

- Не мисли за това, нека се забавляваме тази вечер. - Чонгкук постави кратка целувка по устните ми и заедно тръгнахме напред към бара.

Въздухът тук бе страшно задушен, миришеше на алкохол, пот и цигари.

Неоновите светлини осветяваха препълненото, бледо помещение, като правеха обстановката още по-натоварваща.

Хората, повечето от които пияни, танцуваха наоколо, като търкаха телата си едно в друго, без да имат голям избор.

Музиката кънтеше така силно, че можеше да усетиш как органите ти се тресат отвътре.