Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

二十

Усмивката ми бързо изчезна обаче, щом прекрачих прага на стаята си.

Хванах най-добрият си приятел и гаджето му да се въргалят под чаршафите. Слава на богу бяха завити и не успях да видя някои части от голите им тела. Но чух доста неудобни звуци.

- О, боже мой! - аз веднага скрих очите си с ръце.

- Техьонг!

Не знаех какво да правя, затова панически влязох в банята и изпуснах неусъзнато задържания въздух.

Потърках очи.

Бях едновременно засрамен и погнусен от видяното. Ама и те... бива ли в стаята ни?

Скоро чух името си и покана да изляза, защото те вече се били облекли. Юнги ми даде неловка усмивка, като мина покрай мен и влезе в банята.

Джимин, хем ме гледаше на кръв, затова че ги прекъснах, хем му бе смешно. Заради реакцията ми, най-вероятно.

- Ама ти нямаше ли да останеш и днес при гаджето си?

Но той не ми бе гадже.

- Не съм казвал нищо такова.

Джимин вдигна вежда срещу мен.

- Добре де, щях. Но му излезе работа и трябваше да ме остави. А ти защо не си пак на лекции? Отсъстваш прекалено често, а изпитите наближават. - бързо смених темата.

- О, виж кой го каза. Аз разбрах как Чонгкук те е изкарал от часовете вчера. - изведнъж го озари самодоволно изражение.

- Какво правихте снощи, а? Днес си нещо много щастлив.

- Нищо, което да те засяга, Чими.

- Аз съм най-добрият ти приятел. Естествено, че ме засяга. Колко пъти трябва да ти го повтарям?

Преди да мога да отговоря синекосият дойде при нас. Благодарих му хиляда пъти мислено.

- Джимини, гладен съм. - Юнги очарователно нацупи устни. Русокоското целуна гаджето си и продума.

- Те, искаш ли да идем да хапнем някъде? Може да викнем и Хосок. Така и така ти прекъсна нашата закуска.

Погнусих се за втори път днес.

- Уф, ужасен си и без това ме е срам от това, което видях. Пък и аз вече ядох.

- Не се и съмнявам, че си го направил. Но ще ядеш пак. Този път истинска храна.

Изгледах накриво Чим, а той ми се хилеше мазно, доволен от коментара си.
Най-лошото в случая бе, че беше прав.