Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

三

Стоях и гледах в пространството, докато слагах поредната хапка ориз в устата си.

Опитвах се да се съсредоточа върху най-добрия ми приятел Джимин, който стоеше до мен и разказваше нещо, но просто мислите ми бягаха към случката от вчера с Чонгкук.
За цяла нощ бях спал два часа максимум. Не можех да спра да го обмислям и да си припомням всеки един детайл.

Никога не ми се беше случвало непознат да дойде и да си прави с мен каквото поиска.
Този момент бе толкова напрегнат, интимен и неправилен, но все пак секси.

Това, обаче не оправдава факта, че не знам нищо за него освен къде учи и лошата му репутация в очите на хората.

Но пък толкова добре сладките му устни ме целуваха. Ръцете му върху тялото ми, бедрата ни преплетени, горещите ни кожи една срещу друга...

- Те, слушаш ли ме? - откъсна ме Чим от мислите ми, за което му бях благодарен. Може би.

- Да, да разбира се. - засмях се нервно.

- И какво казах последно? - направи гримаса той. Ами сега...?

- Ами бил си на вечеря ъм.. с майка си, обаче храната е била лоша и баща ти се е появил и си се скарал с него за... последния десерт... - започнах да говоря това, което бях успял да чуя. Пълни безмислици. Джимин удари челото си, разочаровано от думите ми и през смях продума.

- Нищо не си разбрал, глупчо. Както и да е. - той спря да се смее и сега ме погледна със сериозно изражение.

- Какво ти има, за какво мислиш?

- Аз... за нищо, просто се бях отнесъл.

Не, нямах никакво намерение да му кажа. Изобщо не се се гордеех със случката от снощи.
Колко лесно се поддадох на ласките на един непознат и колко слаб бях в ръцете му...

В този момент се чуха крясъци от кабинета на директора на университета и всички погледи се насочиха натам.

Секунди след това видях как Чонгкук изхвърча с бърза скорост и сбръчкани, ядосано вежди, блъскайки всеки изпречил се на пътя му и псувайки с какви ли не думи.

Какво ли го беше ядосало така?

Видях как директорът го настигна и се опита да го спре, но безуспешно.

- Чон Чонгкук! - извика мъжът с дълбок глас, но тъмнокосият напусна университета без да се обръща, следван от неговата група приятели.

Въпреки кратката възможност, която имах, аз успях да го огледам. Изглеждаше добре с прилепналите, тесни, черни дънки и гневно изражение.

- Боже, какво държание има това момче. Аз ако бях на мястото на директора, да съм го изхвърлил до сега. - изкоментира тихо Джимин. - Не разбирам какъв му е проблемът, че се държи по този начин.

- Ти от къде го познаваш? - попитах аз веднага.

- Не го. Но не е и нужно. Това, което виждам от тук ми е достатъчно да си направя изводите. Не изглежда като добър син и приятел. И е голям дразнител.

Джимин казваше истината. Аз само преглътнах шумно и кимнах леко.

- Да, прав си.

- Е, хайде нахрани се и да влизаме в часовете. - русокосият показа чаровната си усмивка и това нямаше как да не накара и мен да се усмихна.

             ====================

Лекциите ни приключиха и с Чим вървяхме в тишина напът за общежитията. Той обаче не издържа и се обади.

- Те, днес ти има нещо! Много си мълчалив, все си замислен, не ме слушаш, изобщо в свой собствен свят си си. Не ми харесва така, скучно ми е. Поне ми сподели какво толкова мислиш. Да го обсъдим двамата.

Тъкмо щях да изрека някоя лъжа, но появата на тъмнокосо момче пред нас ме спря.

- Техьонги, тъкмо теб търсех. - Чонгкук в цялата си прелест заговори с така познато доволство в гласа.

- Накъде бързаш отново? - той направи няколко крачки към мен, но аз отстъпих назад и не позволих нищо да се случи пред видима публика.

Усетих как Джимин беше зяпнал, гледаше ту мен, ту него и се чудеше какво се случва.
Чонгкук пък от своя страна напълно игнорира присъствието на единствения ми приятел.

Аз го огледах и видях, че кокалчетата на дясната му ръка бяха разранени. Любопитство какво ли е направил, след като излезе ядосан от сградата, ме заля. Побиха ме тръпки от картините, които изникнаха в главата ми, защото си представих най-лошото.

- Пак ли ще се дърпаш? - засмя се Кук. - Нищо няма да постигнеш с ролята недостъпно момченце, освен да ме привличаш още повече. Обичам предизвикателствата.

Преди да успее да продължи аз хванах най-добрия си приятел за ръката и по най-бързия начин тръгнах напред. Последното, което чух от Чонгкук беше "Другия път няма да ми избягаш!"

- Какво по дяволите беше това!? Откъде се познавате и какво сте правили? Ким Техьонг има да ми обесняваш, че свят да ти се завие. - Джимин едва не изкрещя докато притичкваше с късите си крачка зад мен.

Звучеше като майка ми.

Въздъхнах отегчено, защото знаех, че няма да ме остави на мира, докато не му обесня всичко с най-малката подробност.