Беше минала седмица от срещата ми с Чонгкук.
От тогава не се беше обаждал, нито писал, нито го бях виждал в университета. Сякаш беше изчезнал безследно. Да си призная ми залипсва присъствието и вниманието му.
С Джимин отново бяхме седнали да обядваме преди последния ни час. Той гледаше нещо в телефона си с усмивка и изведнъж стана, като заряза храната си наполовина.
- Изчакай, за къде си се разбързал? Аз не съм се наял още.
- Имам да свърша една работа. Ще се видим по-късно, Те.
Той ме прегърна в гръб за секунди и отпраши с бърза скорост.
Забелязах, че последно време започна да се държи странно. По-щастлив е от обикновено, което си мислех, че е невъзможно, разсеян е и постоянно ходи някъде с оправданието, че има да свърши нещо.
Трябва да го разпитам скоро. Аз му разказах всичко, което се случи между мен и тъмнокосия.
И точно, когато го споменах видях как той и приятелите му излизат от кабинета на директора. Този път изглеждаше малко по-спокоен, но друго привлече вниманието ми, както и това на състудентите ми.
Освен, че по ръцете им имаше засъхнала кръв, едно от момчетата куцаше. Ококорих очи при тази гледка. Случило се е нещо и определено намирисваше на неприятност.
Веднага станах от стола си любопитно, като напълно забравих за храната и последния ми час.
Опитах да ги настигна, но те се движеха с прекалено бърза скорост. Плюс това не бе добра идея да се появявам пред групичката му, затова просто ги последвах мълчаливо.
Излязоха от университета и стигнаха до парка. Продължиха до част от него, която беше пуста и с много дървета.
Изведнъж спряха.
Аз се стреснах, да не ме видят и веднага клекнах, като се скрих зад един огромен храст. Говореха неясни неща, които едва чувах.
Скоро луксозен, черен джип спря пред тях.
Разговорите им приключиха и последно чух гласа на Чонгкук, който каза ,,Спокойно, аз ще се оправя.''
Приятелите му го изгледаха несигурно, но все пак го оставиха сам.
От колата слезе едър мъж, видимо по-възрастен от него. Въздухът се изпълни с напрежение. Двамата започнаха да водят спокоен разговор.
YOU ARE READING
The Drug In Me Is You //taekook//
Short Story"Той имаше красиви, дълбоки очи. От тези, в които може да се изгубиш лесно. И предполагам, че аз го направих."