Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

十二

- И така, драги ми колеги, аз се научих да не вярвам на всеки срещнат защото хората гледат само да се възползват от теб.

Професорът отново бе превърнал лекцията ни в разказване на образоващи за него и отегчителни за нас истории от живота му.

Аз бях спрял да го слушам. Гледах през прозореца и проследих как едно листо се спусна от клоните на дървото и падна на земята.

Джимин днес беше решил да пропусне лекции, защото Юнги си взел почивен ден и искали да прекарат деня заедно. Бях сам и потънал в мислите си, докато не усетих непознато присъствие до мен.

- Май професорът те е отчаял до краен предел? Изглеждаш като депресиран актьор в някоя драма.

Шепнене близо до ухото ми ме накара да се обърна рязко. Погледът ми падна върху слабо, високо момче с червена коса, което се взираше в мен с усмивка.

- А теб не те ли?

Той се засмя леко на въпроса ми и поклати глава положително.

- Харесва ми колко е горд от живота си всъщност, макар и в нашите очи да изглежда скучен и досаден. За него той е постигнал неща, достойни за Оскар.

Аз се усмихнах и кимнах.

- Между другото първото ми име е Хосок, а второто много дрънкам.

Тази широка негова усмивка не падаше от лицето му. Как не се измаряше да се усмихва без да спира. Не го ли болеше?

- Ким Техьонг. - аз му подадох ръка и той я стисна мило.

Замислих се защо ли дойде при мен, ей така изневиделица. Аз не съм личност, която привлича внимание. Сякаш прочел мислите ми той продума.

- Може би е странно, че един непознат седна до теб и започна да ти бърбори глупости, но просто от няколко дни исках да те питам за името ти и чак сега се реших. Обаче ако те притеснявам ще стана.

- Не, напротив. Винаги съм готов за нови приятелства. Просто съм срамежлив. Извинявай ако си останал с впечатлението, че съм груб.

Хосок се усмихна още по-широко при думите ми. Замислих се, че всъщност бях забелязвал червенокосия наоколо и преди, но не бях заинтересован от него, като цяло.

- И така имате две седмици да изготвите вашите проекти.

Нашите какво?