四十七

1.8K 137 52
                                    

Прекарах остатъка от деня си с Джимин. Опитах да се отпусна и забавлявам в неговата компания, но уви това не бе успешно.

През цялото време имах чувството, че ще се разплача, искаше ми се да хвана Кук за ръката и двамата да изчезнем, някъде надълеч от тук и да живеем щастливо както в приказките се случва.

Но животът стоварваше тежката си реалност на плещите ми и ми забиваше силен шамар. Защото животът е кучка.

Защото тъкмо нещата се бяха наредили идеално между мен и Чонгкук, отново бях щастлив и изведнъж... всичко отива по дяволите. Трябваше да напусна единственото момче, което е значело толкова много за мен.

Какво щях да правя изобщо след това?

Не ми се мислеше...

Едва се държах на крака, вече бях уморен и тъжен, а дори същинската част не бе дошла.

Зачудих се с какво щях да запомня Чон най-добре.

Може би бе рано да обмислям това, но спомените изплуваха в съзнанието ми неконтролируемо. Погледът... определено щях да запомня погледа му, с който ме изпи още от първата ни среща.

Когато някой ме пита, защо се влюби в това бездушно на пръв поглед момче, щях да отговоря:

,,Той имаше красиви, дълбоки очи. От тези, в които може да се изгубиш лесно. И предполагам, че аз го направих.''

Това е напълно достатъчно. Аз поклатих глава и въздънах.

Намирах се пред входната врата на дома, който скоро вече нямаше да е мой. Поех си въздух, в опит да се успокоя, но не се получаваше.

Имах огромен товар загнездил се вътре в мен, едва дишах, сърцето ми щеше да се пръсне, дланите ми се потяха, главоболие ме съсипваше. Реших да не губя повече време и отключих вратата.

Бях посрещнат от тъмнина, обзела коридора и цялата къща.

Това, което привлече вниманието ми обаче бяха малки, бледи, червени лампички, наредени по пода, на разстояние една от друга, във формата на сърце, придаващи мудна светлина на помещението.

Какво?

Продължих да навлизам навътре и тогава забелязах прекрасната пътечка от също червени на цвят, разпръснати листа от рози по земята. Толкова много, че цялата къща се бе умирисала на цветя.

The Drug In Me Is You //taekook// Onde histórias criam vida. Descubra agora