Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

七

Тази сутрин се събудих с развълнувана усмивка на лице. Беше събота и слънцето озаряваше стаята с топлите си лъчи.

С Джимин имахме план да прекараме деня двамата и времето беше на наша страна. Да се разходим из града, да хапнем нещо. Просто да се забавляваме заедно. Бях планирал всичко от - до.

Не губех повече време, а станах от леглото, за да се приготвя. Нямаше и следа от Джимин наоколо.

Помислих си, че е в банята и си взема душ, но после бележка поставена на нощното ми шкафче привлече вниманието ми.

"Добро утро, Те. Знам, че днес се бяхме разбрали да прекараме деня си двамата, но наистина трябва да изляза. Знаеш, че ако не беше спешно, нямаше да те оставя. Ще ти се реванширам друг път, обещавам. Не ми се сърди. Обичам те. Много, много, много.

- Чим Чим"

- Да и аз те обичам, приятелю. -измърморих под носа си.

Почувствах се кофти. Не му се сърдех, наистина трябва да е било спешно щом е излязъл толкова рано. Но пък бях разочарован. И без това нямаме много време за излизания покрай университета, а когато най-после се освободи, той изчезва.

Имах нужда от приятел.

Въздъхнах и реших, че дори няма смисъл да си преобличам пижамата, която се състоеше от бяла, тясна тениска и сив анцуг.

Вързах черна бандана около главата си, за да не ми влизат в очите предните кичури коса и закусих с остатъците от предната вечер. Измих си зъбите и реших поне да използвам времето си за нещо полезно.Извадих записките си и започнах да уча и пиша. Убих малко времето, но в един момент ми омръзна.

Порових се из нещата в шкафовете ми и намерих романа ,,Ромео и Жулиета''.

Усмихнах се носталгично. Този ми го бяха подарили за 13-тия рожден ден.

Докато момчетата на моята възраст се биеха, "сваляха" момичета и играеха видео игри, аз обичах да чета. И романтиката ми беше любима. Все още ми е.

Разлистих жълтите страници и се потопих в разказа за пореден път. След известно време телефонът ми издаде звук, че получих съобщение и ме прекъсна.

"Техьонги какво си правиш в този момент?"

Беше Чонгкук. Тъкмо бях позабравил за него и той кацна като птичка отново в ума ми.